В близките месеци ни предстои грипният сезон, който тази година ще бъде по-непредсказуем отвсякога. Безспорно основна тема в разгара на времето, в което се разболяваме най-често, ще бъде детският имунитет и как да се погрижим за него максимално ефективно. Екипът ни реши да потърси мнението на специалист в сферата, обърнахме се към д-р Калин Лисички, началник на Клиниката по педиатрия в МБАЛ „Токуда Болница София”. С него разговаряхме за етапите в развитието на детската имунна система, за добрите практики за нейното стимулиране и за неговата лична среща с Ковид-19.

Какви са етапите в развитието на детската имунна система?

При раждането децата имат антитела, които са придобити по време на бременността от майката. Постепенно между третия и шестия месец тези антитела се разграждат в организма, а пък нови антитела имунната система на детето все още не произвежда и това е т.нар. “Имунологична дупка”, времето в което децата са податливи на всякакви инфекции. След шестшия месец постепенно започва развитието на имунната система, първо започва образуването на антитела, но трябва да се знае, че общо взето до 7 годишна възраст, а за някои компоненти на имунната система дори до 10 годишна възраст, тя не е толкова напрегната, както при възрастните. Тоест до 7 годишна възраст децата са със физиологично понижен имунитет и това се отразява и на факта, че те боледуват по-често.

Какви съвети бихте дал за здрава имунна система на деца в градинска възраст?

Тяхната имунна система е все още незряла и затова имуностимулращи средства имат частичен ефект, не че не трябва да се прилагат, но основното за здрава имунна система е всъщност използването на достатъчно природни фактори, които са включени в термина “закаляване”. Децата да играят на открито, на слънце, да има водни бани и процедури, храненето да бъде рационално, с достатъчно пресни плодове и зеленчуци, защото независимо, че много препарати и витамини с микроелементи се предлагат на пазара, всъщност нищо не може да замени природната аптека. Всички тези витамини се усвояват по-лошо, особено водноразтворимите витамини, които буквално се изпишкват и не се усвояват, когато са приети от препарати, за разлика от по-пълноценното им усвояване от плодовете и зеленчуците.

Някои майки предпочитат да намалят значително контактите на по-мъничките деца през есенните и зимни месеци, мислите ли че това е добра практика?

Бих разгледал в два аспекта този въпрос. От една страна това е социалният фактор. Ясно е, че децата, които контактуват със свои връстници и са в детски колектив, социално се чувстват по-добре и се развиват по-добре.

Вторият аспект вече е във връзка с по-голямата честота на инфекциите, която е просто неизбежна поради повечето контакти, които осъществяват тези деца. Но мисля, че изолацията е грешна. Съществуват проучвания, които показват, че децата които имат домашен любимец вкъщи имат по-добър имунитет от децата, които са без домашен любимец. Същото важи и за тези контакти с други дечица, така че мисля, че изолацията е вредна.

При родители, които много настояват нещо да се направи за имунната система цитирам сайта на американската колегия по педиатрия за родители, там има едно много хубаво изречение, което важи за малките деца в яслена възраст, които посещават детско заведение: “вашето дете ще боледува 6 до 8 пъти годишно и вие нищо не можете да направите”. Затова за мен изолирането е излишно и от социална гледна точка, и що се отнася до имунната система.

Разбира се, когато има явно болно дете, с температура и с кашлица, тогава вече е добре да бъдат изолирани. Но да изолираш едно здраво дете от други здрави според мен не е добър вариант.

Какво бихте посъветвал родителите на деца в училищна възраст?

За децата в училищна възраст трябва да знаем нещо много важно, тяхната имунна система е вече зряла, тя е на практика като при възрастните. Между 7 и 10 години напрегността на имунната система се изравнява с тази на възрастните. Хубавото е, че в тази възраст ги няма вредностите при възрастните - тютюнопушене, кофеин, алкохол. Така че това е възрастта, в която най-малко се боледува от остри инфекции. И тук общо взето поведението е същото, няма някакви специални имуностимулиращи или имуномодулиращи средства за определена възраст.

Колко често е нормално децата да боледуват през грипния сезон?

До тригодишна възраст 6 до 8 пъти годишно, останалите 3-4 пъти на година. Ако боледуват по-често, първо трябва да се направят някои изследвания, да се изключи имунен дефицит. От него страдат едно от 600 деца. След това вече могат да се дават имуностимулиращи средства. Много се обръща внимание например в последно време на витамин D. Да, той има отношение към правилното функциониране на имунната система, но неговото значение не трябва да се преекспонира. Има едно английско проучване, което показва, че за последните 15 години 30 пъти е нараснало изписването на витамин D. Ако родителите решат да дават този витамин, задължително трябва преди това да изследват нивото му в кръвта, защото рискът от хипервитаминоза и усложненията след това, са много по-големи от неговия недостиг.

Кога едно дете има нужда от прием на имуностимулатори и необходимо ли е те да бъдат задължително предписани от лекар?

Повечето имуностимулатори са в рубриката “хранителни добавки”, тоест те не са минали никакви клинични проучвания. Има няколко имуностимулатори, които са на пазара, за които се знае точно коя част на имунната система стимулират, защото тя е нещо много, много сложно.

Покрай епидемията от ковид-19 също се убедихме, че все още знаем малко за имунната система и нейните реакции. Виждате, че един изобщо не боледуват, а други точно поради напрегната имунна система загиват на практика. Така че според мен е задължителна консултация с лекар преди изписването на някои имуностимулатори или имуномодулатори и да не се прекалява. Защото дори най-добрите лекарства понякога могат да доведат до нежелани ефекти. Стимулиране на имунната система означава например размножаване на клетки, тези клетки обаче загиват след това по естествен път и тогава се отделят вещества като пикочна киселина, които макар и много рядко могат да предизвикат дори детска подагра.

Освен това е възможно, ако имунната система е прекалено напрегната, тя да реагира прекалено бурно, това е мултивъзпалителен синдром, който протича много тежко, със сърдечно засягане, още го наричат “кавазаки лайт”, което се дължи изцяло на стимулация на имунната система и отделяне на т.нар. “цитокини”. Това са молекули, с които се осъществява междуклетъчната регулация и когато настъпи тази свръхстимулация, настъпват и много тежки усложнения и понякога и смърт. Затова трябва много да се внимава с имуностимулаторите. Както при здрави, така и при болни, защото при деца с автоимунни заболявания например, те могат да направят точно обратното, не да помогнат, а да влошат заболяването. Защото при тези деца имунната система е стимулирана, но отговаря по неправилен начин, нейните антитела започват да атакуват собствените тъкани. Затова една консултация преди започване на имуностимулиращо лечение винаги е уместна.

Имате ли досег с деца, боледували от коронавирус и какви са вашите лични наблюдения, как протича заболяването?

Децата с коронавирусна инфекция се лекуват само в инфекциозна болница за разлика от другите пациенти в по-висока възраст. Лично аз се срещнах лично със случая на детенце на 6 месеца. При него с PCR доказахме коронавирусна инфекция. Единствената клинична проява беше висока температура, а вече от изследванията се оказа, че детето е с много ниски бели кръвни клетки. Със съответната терапия, буквално на 24-ия час вече нямаше температура.

Иначе децата боледуват по-рядко и по-леко. Съвсем актуална статистика на американската колегия по педиатрия показва, че само 10% от всички болни в САЩ са деца. Само 1,8% от тях се е наложило да бъдат хоспитализирани, а смъртността е на 10,000 заболели деца 1 починало дете. Ако говорим за особеност, това е по-лекото протичане на заболяването с по-малко усложнения. Все още не е ясно на какво се дължи това, защото има други проучвания, които сочат, че вирусният товар в носоглътката на децата е от 10 до 100 пъти по-голям, отколкото при възрастните и въпреки това те боледуват по-леко и са по-малко заразни.

Кои според вас са най-оптималните мерки за предпазване от коронавирус при децата?

Мерките са общи: добрата хигиена на първо място, на второ място дистанцията, доколкото е възможна, защото е съвсем ясно, че особено в детските градини и яслите тя е просто невъзможна, маските са елемент на общественото здраве. Тя няма да предпази детето, ако го принудим да я носи, а по-скоро ако човек е болен и носи маска, намалява риска да зарази другите.

Можете ли да дадете съвети на родителите как да подкрепят крехката детска психика при разговор за новия коронавирус?

Зависи колко са големи децата, защото по-малките деца изобщо нямат чувство за болест и за смърт. Общо взето трябва да се говори разумно и да се опише ситуацията, като кажем, че да, има такава инфекция, тя е малко по-тежка от грипа и с нея ще живеем по-дълго време и трябва да взимаме съответните мерки, докато се намери ваксина. Аз така бих говорил лично, без да има паника, защото тя не е добър съветник за нищо. А пък стресът също влияе на имунната система като я подтиска. Така че ако ние си стресираме детето, шансът то да се разболее е по-голям.

А що се отнася до ваксините аз гледам малко скептично. Трябва време и нищо не може да замени клиничните проучвания върху здрави хора, защото тогава вече ще можем да установим доколко ни предпазва ваксината, когато се направи и да установим дали има или няма странични реакции. Това обикновено отнема години, в този случай вероятно ще бъдат по-бързи нещата, но мисля, че до края на тази година ваксина няма да има. Досега срещу коронавирус не е могла да бъде изработена такава.

Могат ли дезинфектантите да навредят по някакъв начин на детското здраве и как да ги използваме безопасно?

Ако говорим специално за помещенията, в които децата прекарват повече време, при алергични деца, понеже говорим най-често за препарати на спиртна основа, може да има дихателна симптоматика. Относно дезинфекцията на ръцете, например трябва да се съобразяваме с факта, че детската кожа има някои особености, тя почти няма рогов слой, затова и е толкова приятна при пипане. Това обаче я прави много пропусклива за субстанции, понякога ако сложим много дезинфектант или слагаме често на спиртна основа, може така да проникне спиртът през кожата, че все едно сме дали на детето да изпие една лъжичка спирт през устата. Този риск съществува, ако се третират големи участъци от кожата. Ако се спазват обаче правилата, тоест слага се по малко и се обтриват ръчичките, няма риск. Другият риск е от раздразване на кожата, от нейното изсушаване, точно поради факта, че кожата на децата няма добре развит рогов слой.

Освен това трябва да знаем, че ръцете не са основният преносител на ковид. Основното заразяване става по капков път. Що се отнася до повърхности, вярно е, че той се открива до 48 часа, понякога до 72 часа живее върху текстил, дори върху неръждаема стомана. Но рискът е относително малък, защото трябва много скоро някой да се е изкихал или изкашлял върху съответната повърхност, вие да отидете и да я пипнете и след това да си пипнете очите или както правят по някога децата да си бръкнат в носа. Малко още знаем за този вирус и не е ясно дали това, което се открива върху повърхностите е действително заразно.