Десислава Дамянова: Важно е да се научим да разпознаваме своите емоции и чувства

22 юни 2020 | 10:09
2251
0
0

Десислава Дамянова е основател и управител на Академия за Емоционална Интелигентност /АЕИ/ в България. Усмихната, позитивна, невероятна жена и бизнесдама. С много ценни сертификати, придобити в желанието по пътя към сбъдването на желанието да бъде полезна на хората. Приема това за своя мисия. Затова ви я представяме тук. И задаваме един много важен въпрос – какво предствалява емоционалната интелигентност и можем ли да я придобием?

Какво се крие зад определението „емоционална интелигентност“?

- Емоционалната интелигентност е способността как възприемаме, разбираме, използваме и управляваме своите емоции, и на другите хора. За да развием емоционалната си интелигентност не е достатъчно само да четем подходяща литература. Най-важното нещо е да се свържем с тялото си и да „чуваме“ какво ни казва, тоест да развиваме знанията и усещанията си за езика на тялото. Така също е важно да се научим да разпознаваме лицевите изражения, които са подсъзнателни движения, управлявани от лимбичната система (емоционалния мозък) и ние не можем да контролираме. Емоцията излиза навън и се вижда на лицето, което е истинската емоция. Мисленето води до заключения, а емоциите водят до действия. Освен да разпознаваме истинските емоции на другите е важно да осъзнаваме ние какви емоции показваме, защото емоциите са заразни и ние предаваме на другите нашето емоционално състояние.

Защо е важно да я развиваме?

- Емоциите играят много важна роля в цялостното качество на нашия личностен, личен и професионален живот. Нищо не може да замени способността ни да разбираме и управляваме нашите емоции, и на хората около нас. Най-дълбоката човешка потребност е да се чувстваме разбрани, тогава се чувстваме и обичани. Когато някой ни разбира, ние се чувстваме значими за този човек. Ако един родител е с ниска емоционална интелигентност, проблемите в семейството са неизбежни, както и последствията за децата.
Ще обобщя така: има много причини поради, които е важно да развием своята ЕИ особено в България. Имаме сериозна народопсихология и култура с нездравословни модели на динамика в семействата. Родители, които упражняват насилие помежду си, не осъзнават какво травматично преживяване е за децата и как се отразява на психиката им. Родители, които упражняват емоционално насилие върху децата си без да осъзнават, че го правят, а някои съвсем целенасочено постъпват така. Родители, които функционират чрез децата си, уж за тяхно добро. Родители, които приемат децата си за собственост и мислят, че имат право да управляват живота им в зряла възраст. Както и такива, които се сърдят, вменяват вина, манипулират, заплашват, засрамват, не им позволяват да пораснат и да бъдат самостоятелни или карат децата да се чувстват длъжни и всичко това за да получат контрол, внимание или желаното отношение. Списъкът е дълъг и няма да изброявам всичко, но определено обществото ни има нужда да развие емоционалната си интелигентност.

Какви хора идват при теб?

- Всички ние сме хора и изпитваме емоции независимо от коя сфера на живота са. Всяко човешко същество има своите преживявания и трудни периоди. Работя с деца и възрастни. Предимно са случаите на психично и емоционално страдание, което има връзка с взаимодействието със средата, в която човек живее.

В какви случаи помагаш?

- Всякакви случаи, които са свързани с емоциите, а те са постоянно и във всеки аспект от живота: нашата личност, личния и професионалния живот или здравословни проблеми. Неразрешените емоционални проблеми се проявяват като симптоми или телесни заболявания, а пък болестта се отразява на психическото състояние. При необходимост, насочвам към психиатър, логопед или други специалисти. На сайта на академията има подробна информация.


Какво би посъветвала родителите, които се сблъскват с проблема „хиперактивност“?

- На първо място да се запознаят със своя стил на родителство и при нужда да направят промени. Относно работата с емоциите, да се включи eмоционално отреагиране, декодиране, вербализация, техники за справяне с гнева. Всяка когнитивна дейност трябва да се съчетава със стратегии за поведенческа стимулация.

Децата или възрастните са по-податливи, когато става въпрос за терапия и упражнения?

- Категорично децата, особено на възраст между 4 и 10 години като най-добрият подход за терапия на деца е чрез игри. При възрастните е строго индивидуално и зависи от нивото на осъзнаване на човека и най-вече от това, каква е вътрешната мотивация. Когато желанието за промяна стане по-силна от страха, едва тогава човек е способен на промяна.

Какво те впечатлява най-много в хората, които идват при теб?

- Има голяма разлика между това, което хората мислят и чувстват. Истинската емоция е винаги на лицето и е важно да я тълкуваме правилно. Аз, мога да чета скритите емоции на хората и се получават интересни ситуации, защото се чудят дали не съм врачка или някой ми е казал нещо за тях. В повечето случаи, хората не осъзнават собствените си чувства и неволно биха могли да подведат с информация консултанта. Така също има и хора, които съвсем целенасочено лъжат, въпреки, че търсят помощ. Разминаването между думите, които казва човек и езика на тялото му, силно ме впечатляваше преди години, но с времето приех, че хората са така устроени. В професионална сесия използвам тези умения за да бъда полезна на клиента, но в приятелска среда, дори и да виждам това разминаване, не реагирам и уважавам избора на човека.

Защо много от нас се страхуват да изразяват емоциите си?

- Хората, които не изразяват и не споделят емоциите и чувствата си, като деца не са били изслушвани, критикувани са, наказвани са, не е обръщано внимание на чувствата им, в резултат на което детето научава, че не е ценно какви чувства изпитва и най-важните хора в живота му (родителите) не се интересуват от него. Такива деца са „възпитавани“ чрез емоцията СТРАХ. В зряла възраст тези физически пораснали хора са психически и емоционално незрели. Чувстват се в тежест на околните, ако споделят как се чувстват, защото имат усещането, че не са значими. Не могат или се страхуват да изразят емоциите си, или пък го правят по нездравословен начин, като често са в роля на жертва, или на насилник. Затова е много важно да развиваме емоционалната си интелигентност и според мен задължително родителите и бъдещите такива, защото всичко започва в семейството.

Доколко това вреди на живота ни?

- Няма количествено измерение и при всеки е различно, но последствията са гарантирани, ако не обърнем сериозно внимание на емоциите си и начина по който се справяме с тях. Вредите могат да бъдат във всеки аспект от живота ни, но най-вече в личен и здравословен, защото емоциите са в тялото ни. Клетките и органите реагират при определена емоция, и именно това, което изпитваме определя производството на хормони в тялото ни.

И какво може да направим?


- Да развием емоционалната си интелигентност, като на първо място се научим да разпознаваме собствените си емоции и чувства. Да осъзнаваме причината защо и какво изпитваме. Да можем да назовем тези емоции и чувства, тоест да обогатим емоционалния си речник. Да си позволим да изразяваме емоциите си тук и сега, а не постфактум и да умеем да управляваме емоциите си. Другата важна стъпка е да се научим на същия процес и за другите хора, но на първо място да започнем от себе си.

Коментари

Добави Коментар

Най-четени