Социалните медии се превръщат във все по-значима част от живота ни, а идеалите за красота, с които се сблъскваме онлайн, са превзели съзнанието ни. Расте усещането, че не сме достатъчно добри, но дали снимките, с които се сравняваме, са отражение на реалността и възползва ли се козметичната индустрия от чувството ни за малоценност?

„99.9 процента от времето, снимките ни са преработени с Фотошоп”.

Ако имате съмнения колко значителен дял от това, което виждате в модните сайтове и списания е ретуширано, в интервю на модното списание Харпърс Базар, звездата на култовия сериал „Клюкарката” Блейк Лайвли сподели: „Много е важно младите хора да не се сравняват с това, което виждат онлайн, защото нашата работа като актьори и модели е да сме във форма, а навръх това 99.9 процента от времето, снимките ни са преработени с Фотошоп“. Неоснователните и невъзможни за постигане стандарти за красота, поставени от ретушираните снимки на модели могат да доведат до усещане, че не сме достатъчно привлекателни, за да задоволим партньора си, и не можем да се сравняваме с този съвършен стандарт, което с течение на времето се интернализира и води до ниско самочувствие, тъга и депресия.

Чувството за малоценност и неодобрението на собствения облик подтиква младежите по цял свят да изменят вида си. Според проучване от 2021 г. проведено във Великобритания, 90% от участващите споделят, че използват филтър или редактират снимките си преди да ги публикуват. Най-честите промени са изравняването на тена на кожата, смаляването на челюстта и носа, отслабването и избелването на зъбите. Според проучването, повече от 90% от жените чувстват, че социалните медии създават усещането, че останалите са по-успешни и щастливи от тях. За този проблем допринася тенденцията хората да представят една фасада онлайн, като избират да публикуват само бляскавите аспекти от живота си, което води до нездравословни сравнения с една дигитална илюзия.

Пластичните операции не задоволяват напълно

В онлайн пространството ниското самочувствие се експлоатира от козметичната индустрия, и младите жени са бомбардирани с реклами и известия за козметични процедури като поставяне на филъри за устни и пластични операции, като се прибягва до все по-инвазивни и екстремни методи за ремоделиране на лицето и тялото, които никога не задоволяват напълно. За възползващите се от пластична хирургия е установено, че един на шест страда от телесна дисморфия, като най-честите области от тялото, които ги тревожат са кожата, носът, косата, очите, брадичката, устните и цялостната телесна композиция. Подобни пациенти често се завръщат за повторни или нови корекции в едно вечно преследване на съвършенство.

Често засегнатите от телесна дисморфия чувстват, че са асиметрични, или, че част от тялото им е извън пропорция, а дисморфията към теглото води до опасни хранителни разстройства като анорексия и булимия. За период от осем години, броят на хора засегнати от хранителни разстройства на световен мащаб нарасна двойно между 2010 и 2018 г, като три четвърти от засегнатите са млади жени. Масовото ретуширане на снимки за постигане на нереалистично слаби фигури и използването на прекомерно слаби модели в реклами, модни каталози и филми допринасят към посяването на една идея във възприемчивите умове на младите хора – че красотата се равнява на слабо тяло.

Последствията, които телесната дисморфия може да има върху нас и децата ни, могат да бъдат фатални и това е основателна причина да наблюдаваме медиите, с които уязвимите млади хора избират да се заобикалят и да ги образоваме, че това, което виждат на екрана не е отражение на реалността.

Автор: Патриция Романска