Автор
Woman.bg

Кистите на яйчниците - защо трябва да се премахнат

Много жени имат поставена такава диагноза, но далеч не всички знаят какво трябва да се направи при това заболяване.

Представяме ви една глава от книгата на Дмитрий Лубнин „Project Woman. Тънкостите на настройката на женския организъм: узнай как работи тялото ти“.

Киста на яйчника е сигурно една от най-разпространените диагнози, които жената може да чуе на гинекологичен преглед и тя почти винаги предизвиква тревога. С това заболяване можете да се сблъскате и на съвсем млада възраст, когато цикълът едва започва да се регулира, и често лечението е неадекватно, а коментарите на лекарите – плашещи. Нека изясним нещата.

Какво е киста на яйчника?

Кистата като цяло е закръглено „мехурче“ с различно съдържание. Кисти могат да се образуват във всякакви органи и биват вродени или формирали се в резултат на възпаление или нарушение на оттока на секрецията от жлезата, но в яйчниците имат по-особен произход. Един от структурните елементи на яйчника са фоликулите – малки мехурчета, в които са разположени незрелите яйцеклетки.

Те се залагат вътреутробно, после броят им постепенно намалява и до началото на половото съзряване достига средно 300 хиляди.

По време на всеки менструален цикъл някои от фоликулите започват да растат, после един от тях излиза напред, ставайки доминантен, а останалите претърпяват обратно развитие. Доминантният фоликул се пука в средата на цикъла – този процес се нарича овулация – и от него излиза узряла яйцеклетка. На мястото на спукания фоликул се образува временна жлеза – жълто тяло, което съществува 12-14 дни и произвежда един от женските полови хормони, прогестерон. Разкъсването на фоликула става, когато той достигне размери от 20-22 мм, това е важно за по-нататъшното обяснение. При разкъсването на фоликула става кръвоизлив във формиралото се жълто тяло, но част от кръвта попада в коремната кухина.



За функционалните кисти на яйчниците

Сега е време да разкажем за най-разпространения тип киста на яйчника – функционална киста. Има два вида функционални кисти на яйчниците – фоликуларни кисти и кисти на жълтото тяло. Механизмът на образуването им е прост, ако доминантният фоликул не се спука, а продължи да расте, се формира фоликуларна киста, а ако жълтото тяло се окаже дефектно, се образува киста на жълтото тяло. Жълтото тяло най-често става дефектно заради прекомерното изливане на кръв в него, което нарушава продукцията на прогестерон от клетките му.

Функционалните кисти най-често изобщо не са опасни и минават от само себе си. Изключение прави една ситуация. Фоликуларните кисти по правило произвеждат прекомерно количество женски полови хормони и в частност естрадиол, който предизвиква нарастване на лигавицата на матката, ендометриума. Това нарастване в нормални обстоятелства трябва да спре в средата на цикъла, тъй като след овулация отделянето на естрадиол намалява и започва да се отделя прогестерон, който вече не удебелява ендометриума, а го трансформира и подготвя за началото на бременността.

Дейността на тези хормони може да се сравни със строежа на къща – естрогените строят етажите, а прогестронът спира строителството и се занимава с вътрешния ремонт.

И така, има няколко правила, що се отнася до функционалните кисти:

* Функционалните кисти никога не изискват оперативно лечение, те се разтварят от само себе си или процесът може да се стимулира с помощта на специални медикаменти.
* Практически всяка киста на яйчника, която са ви открили, може да бъде функционална, затова винаги преглеждайте отново кистите след поредната менструация – истинските кисти не намаляват и не се разтварят за разлика от функционалните.
* При всяко едно закъснение на цикъла непременно си направете ехографски преглед и тест за бременност. При откриване на киста и липса на бременност се предписва препарат, който намалява кистата и предизвиква менструация. Не забравяйте непременно да си направите нов ехографски преглед след цикъла.
* При наличие на големи кисти с размер над 5 см се въздържайте от спортуване и страстен секс, тъй като такива кисти могат да се спукат.

Функционалната киста е грешка в рамките на един конкретен менструален цикъл, тоест след изчезването ѝ не е необходимо по-нататъшно лечение. Често лекарите предписват хормонални контрацептиви за профилактика срещу повторно образуване на кисти, но това не е правилно. Ако нямате нужда от контрацептиви, тези препарати са излишни. Нещо повече, след кратък курс контрацептиви (3-6 месеца) при спиране на препарата отново възниква риск от образуване на функционална киста.

Освен функционални кисти на яйчниците има и истински кисти, които вече се наричат тумори или кистоми. Към тях спадат цистаденомите, ендометриоидните кисти, тератомите и още няколко по-рядко срещани образувания. Важно е да знаете, че ракът на яйчниците също изглежда като киста, затова всички истински кисти на яйчниците изискват повишено внимание.



Доста често възникват спорни ситуации при интерпретиране на резултатите от изследванията за онкомаркери, които се предписват при откриване на кисти на яйчниците. Най-често се прави изследване за маркер СА125. Това е много специфичен маркер, тъй като той може да бъде повишен при множество различни, абсолютно безопасни от гледна точка на онкологията състояния. В частност той се повишава при ендометриоза, тоест ако са ви открили ендометриоидна киста на яйчника и имате съпътстваща ендометриоза или аденомиоза (ендометриоза на матката), маркерът може да бъде съществено повишен.

Изследванията за онкомаркери са необходими при откриване на всякаква истинска киста на яйчника, а тоест киста, която не е изчезнала след менструация. По правило СА125 се комбинира с друг маркер – НЕ4 – и се изчислява специалният индекс ROMA. Това позволява да се повиши точността на поставената диагноза.

Всички истински кисти на яйчника изискват оперативно отстраняване, с изключение на малките ендометриоидни кисти (по-малки от 2 см). Най-често се прибягва до лапароскопия – операцията се провежда през малки разрези на предната коремна стена под контрола на видеокамери. Чак след хистологично изследване на отстранената киста може да се постави окончателна диагноза, а това е много важно, защото ехографът, ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) и онкомаркерите не могат достатъчно достоверно да отговорят на въпроса каква точно е кистата. Безусловно има специфични признаци, показващи, че кистата може да е подозрителна от гледна точка на онкологията, но липсата на подобни признаци не доказва, че няма такава опасност. Затова отново подчертавам – всички истински кисти трябва да се отстраняват оперативно и да се подлагат на хистологично изследване.

Четете още: Защо рибата е толкова полезна?