Карантина, ден 14-и, или с две думи – сигурна съм, че вече съм прибавила достатъчно килца за зимата и че нямам търпение довечера, точно в 00.00 ч., да изляза навън и да изхвърля боклука. Сигурно ви звучи глупаво, но чувството да знаеш, че вече можеш да отвориш вратата, да излезеш от дома си и да направиш 5 крачки навън, без да носиш наказателна отговорност за това, е просто несравнимо. И не, изобщо не преувеличавам. Никога не съм мислела, че ходенето до магазина ще ми липсва толкова много.
Аз съм от късметлиите, които се разминаха леко, почти неусетно с коронавируса. Без симптоми и отпадналост, единствено с едната положителна проба. Колко тя е била истина, не знам, а дали има смисъл да мисля за това – едва ли. Но определено си заслужава да отделя няколко реда за всеобщата паника и РЗИ, които просто си вършат работата. Някак, както могат.
Истината е, че Ковид-19 се оказа предизвикателство за света, а за мащабите на България – същинско бедствие. И дори не говоря за болните, които се борят за живота си по отделенията в страната и недостига на специалисти и легла. А за тези, които стоим у дома и предпазваме другите. Тези, които нямаме симптоми и дори не сме успели да заразим и най-близките си. Докато други се разхождат по улиците, кашляйки, с температура и 0 обоняние.
Дали изобщо положителните ни тестове тук са толкова положителни, не знам. Знам обаче колко излишна паника всяват в семействата, в детските градини, училищата и офисите. Също така знам, че РЗИ не смогват да се обадят веднага на всеки заразен или поне такъв, който се води заразен според PCR теста му. И ако човек не е запознат с правилата, не може да разчита, че някой ще му ги разясни навреме. Всъщност да започнем оттам, че много хора дори не знаят каква е следващата крачка, след като видят, че резултатът им е положителен и се съвземат от първоначалната паника.
Истината е, че никой няма и да им каже. РЗИ се обаждат в разгара на карантината – между 5-ти и 6-ти ден. И съвсем не мислете, че се обаждат, за да попитат как сте. Този въпрос напълно отсъства от разговора. Но за сметка на това ще ви попитат къде работите, с кого живеете и къде сте се „барикадирали“. И всичко това за тяхното „проучване“ и за да могат да ви донесат заповед с указания какво можете и какво не можете да правите. По време на карантината, в която сте от 5 дена.
Аз ли не разбирам, или това е малко... интересно? Това не е ли един луфт от 5 дни, в който мога да отида и до съседния град, защото все още не са ме информирали от РЗИ, че съм под карантина? Ей така, заразена, с цялата положителност в мен.
След като научих, че ще дойдат от инспекцията да ми донесат заповедта, се зарадвах. Най-накрая ще видя жив човек пред мен, нещо което не ми се беше случвало от почти седмица, разберете вълнението ми. Чаках, чаках... ден, два, три...
На 11-ия ден получих обаждане от непознат номер. Изненадах се, защото вече бях забравила за обещанието на РЗИ. Оказа се, че заповедта ми до минути ще ме очаква пред вратата. Нямах търпение най-накрая да получа указания, да видя дали ги спазвам. Вече 11 дни. От общо 14. За щастие се оказа, че съм уцелила и не съм се отклонила от правилното „карантинстване“. Дори си живея самичка, което според заповедта е повече от идеално.
Така. Убедена съм, че моята карантина не е толкова вълнуваща за вас, затова ще наблегна на един наистина важен въпрос. Защо през 2020 г. все още работим с хартии и чакаме телефонно обаждане? Нима посещението на работник от РЗИ при хиляди заразени хора не е опасност за неговото здраве? И сериозно ли е да получаваме инструкции в един от последните дни на карантината? Разбира се, всеки съвестен гражданин ще остане вкъщи до изтичането ѝ, но въпросът е принципен.
Разбирам, има възрастни хора, които не могат да получат заповед по електронната поща, тъй като нямат достъп до интернет. Също така не можем да се подпишем под документ по електронен път. Но съм сигурна, че има начин да бъде избегнат контактът между заразен и работник, който носи заповедта. И съм убедена, че може да бъде съставен кратък списък какво трябва да направи човек с положителен резултат за Ковид-19, тъй като въпросът „Ами сега какво?“ стои с пълна сила.
Нека, освен паника, има и организация. Нека не правим PCR тестове за спорта или поне не и докато сумата им е трицифена (да, знам, че в някои лаборатории е и малко под 100 лв). И нека информираността надделее над страха.
Четете още: Хората, които са били болни от коронавирус, имат антитела до 5 месеца