Автор
Веселина Петрова

Нима българските деца не заслужават да имат своя болница?

30 години обществото ни чака да получи своята детска болница. 30 години децата на България биват препращани от едно лечебно заведение към друго, за да получат нужното им внимание и лечение.

За трийсет години се смениха доста правителства. И няма оправдание, че нищо досега не е направено.

Да, пари няма. Но пари няма никога, когато става въпрос за здравеопазване. Още по-малко пък за детско здравеопазване.


Ехо, г-да управляващи, става въпрос за децата ни. За същите онези деца, чийто брой намалява през годините. За онези деца, за които трябва да се полагат грижи. Не от екрана на телевизора обаче. Аз и на бившия си така казах – деца по телефон не се гледат. Децата имат нужда от качествено здравеопазване. От качествена грижа. Звучи доста клиширано, но те наистина са нашето бъдеще. Залогът да ни има и нас. Като държава. Като народ.

Трябва ли да легнем пред жълтите павета, за да направите нещо? Колко още трябва да бъдат унизени тези деца и техните майки, за да бъде направено нещо?

Време е, господа управляващи. Време е да помислите за тези деца. И за тяхното здраве. За техния живот. Но не като за сирачета, а като за вашите, собствени.


Не разбирам как успявате да намерите пари за всичко друго – от военни изтребители до некачествен асфалт, от нови автомобили до скъпи почивки и ремонти, но точно за детската болница не успявате. Не разбирам как можете да си играете с живота на децата ни, потулвайки, уреждайки и неглижирайки проект от национално значение.

Защото да – децата на България са проект от национално значение. И вместо да се хвалите как сте улеснили инвитро процедурите, как през последните години са се родили хиляди, вземете, че направете нещо. За да има смисъл да ги раждаме тези деца и да ги отглеждаме тук, в България. Да учат тук, да работят тук, да се чувстват добре тук. А не да мечтаят за чужбината, в която въпреки, че са имигранти, пак са повече хора отколкото в Родината си.


И няма нужда да следим преписки, да изискваме становища, да мислим дали една сграда е опасна или не. Това е ваша работа. Затова сме ви избрали – да прецените кое е най-добре за децата Ни.

А Ходът на събитията е тъжен и е такъв...


*Първоначално имаше идея детската болница да бъде настанена в сградата на болница "Лозенец" (т.нар. правителствена болница), но след това тя беше дадена на Софийския университет.
*Мина се към вариант за строеж в комплекса на Александровска болница.
*На 3 юни 2019 г. здравният министър Кирил Ананиев иска проверка на документите за Националната детска болница.
*През август 2019 г. архитекти и инженери сигнализират, че са намерили пропуски в поръчката за детската болница.
*На 18 октомври 2019 г. от Камарата на архитектите настояват обществената поръчка за новата педиатрична болница да бъде спряна. Според тях сградата е невъзможна, незаконна и опасна.
*След това пък Камарата на строителите упрекна архитектите в "браншов канибализъм".
*През януари 2020 г. обединението ДЗЗД "Детско здраве" е избрано за изпълнител на проекта.

Оставаме с горчивото усещане, че пак се готви далавера, пак има едни поръчки на едни хора, пък други са недоволни. И здравето на децата ни пак е поставено под знака на „една печалба”.

Хората, които излязоха да протестират, питат защо се строи върху старо скеле, като укрепването ще отнеме 2 години, ще струва и повече пари.

А ние не искаме това. Искаме да бъдем уважавани като граждани, които изпълняват договора си към държавата и искат тя да им отвърне със същото. Иначе ще го разтрогнем... Защото вие имате и задължения – към нас като общество и към децата ни. И това безхаберие не може повече да продължава.

И да, ще протестираме. Както се казва и до Европа ще стигнем, и до папата, ако трябва и на паветата ще легнем. За да не легнат завинаги нашите деца.