Комай бяхме забравили болестта морбили, но последните три дни ни върнаха в реалността и отново на преден план изникна въпросът – да вярваш или не на ваксините?
„Бум на морбили в Европа“, „Бум на морбили в света“, „Бумът на морбили – заради отказ от ваксинация“, „Заплахата морбили. Гответе се за епидемия“, „17 са вече установените случаи на морбили у нас“, са само част от стряскащите заглавия, които не за първи път алармират за зловещите мащаби, до които може да достигне една не напълно изкоренена болест, каквато е морбилите.
Факт, който не бива да подминаваме с лека ръка, е, че през последните години станахме свидетели на няколко епидемии, а причината е повече от ясна – пропуснати имунизации с доста жертви, предимно неваксинирани деца!
В периода от 1977 до 1979 г. редица публикации в медийното пространство на Великобритания, излагащи нотки на съмнение относно ефективността на ваксинацията, и на опасения по отношение рисковете за здравето на децата, предизвиква мащабен отказ сред населението от ваксиниране и широко негативно отношение въобще към имунизацията. Резултатът – пламване на епидемия от коклюш. Броят – близо 5000 заразени деца.
Взрив на епидемия, този път от морбили, пламва и в страни от европейската общност – историята се повтаря в наши дни. Скептичното отношение на маса родители към ваксините е повод за спада на броя на ваксинациите. От 2006 г. към момента се наблюдава нарастване на броя на заразени от морбили деца. Над 8000 случая са регистрирани само за периода от 2009 – 2010 г.
Според доклада на Асоциацията на европейските производители на ваксини 98% от болните деца тогава са били неваксинирани. Основателен факт, който ме навява на мисълта, че все пак необходимостта от ваксинация е не просто препоръчителна, но и наложителна, още повече, имайки предвид предупреждението на експерти от Световната Здравна Организация, че заразата ще продължи да се разпространява из континента, достигайки до Балканите. Уви, оказаха се прави...
През 2009 г. бе отчетен първият рязък бум на морбили и у нас. Лекарите тогава бяха категорични – причина за това е нехайството на родителите, които не са ваксинирали децата. И докато през 2009 г. болните бяха 2200, през 2010 г. се случва нещо страшно – поразени от болестта се оказаха над 24 хиляди души. 24 деца умряха! Засегнати бяха всички региони.
През 2016 г. експерти излязоха с предупреждението, че морбили и коклюш се завръщат заради отказа на все повече родители да ваксинират децата си. От Световната здравна организация също алармираха, че заради несъгласието на множество хора да поставят дори задължителни ваксини на децата си, може да се стигне до завръщането на болести, смятани за изчезнали.
Ефектът от предупреждението обаче се оказа краткотраен – общо 21 315 болни и 35 смъртни случаи – такава бе равносметката за върлуващата епидемия от морбили в Европа за периода от януари до декември 2017 г. Тази статистика означаваше 400% ръст на заболеваемостта от инфекциозната болест спрямо 2016 г., когато пък бе измерен най-ниският брой болни за региона на всички времена – 5237 души.
Днес усилията за спиране на разпространението на морбили по света се провалят, предупреждават от Световната здравна организация. Случаите на заразяване с опасната болест в световен мащаб са се увеличили с близо 5 на сто през миналата година.
Тревожната тенденция е глобална и засяга дори и богатите държави, където обхватът на ваксинациите по традиция е широк.
Морбили е силно заразна шарка. Вероятността детето да се разболее, ако е в контакт с болен, е 95-100%! При имунизираните деца болестта протича по-леко и почти не се забелязват усложнения. Неимунизираните прекарват шарката доста по-драматично. Децата се ваксинират на 13-месечна възраст с комбинираната ваксина (морбили, рубеола, заушка) и се реимунизират на 12-годишна възраст.
Болестта е изкоренена единствено в Америка благодарение на задължителната имунизация. Тя бе въведена през 1980 г., след като за 6 години там починаха 109 000 деца.
Не осъждам родителите, които отказват да имунизират децата си. Озовали се неволно измежду стрелите на истеричното отричане на ваксините от една страна, и на ревностната им защита от друга, немалка част от тях се оказват изправени пред дилемата да имунизират ли деца си или не.
Факт е обаче, че през вековете постиженията на медицината са значими в редица области. Така например, ако трябва да се върнем в миналото, ще открием, че средната продължителност на живота е била много ниска. Като се започне от античността, когато 35-40 години е била преклонна възраст за човека, и се стигне до наше време, в което, в една Япония например, средната продължителност на живота е около 80 години, бихме могли да се замислим за връзката между продължителността на живота и постиженията на медицината до днес.
Затова нека да ѝ се доверим. И да се уповаваме, въпреки всички предизвикателства, на надеждата във все по-благоприятното въздействие на ваксината върху човешкия организъм. И на вярата... в нейното усъвършенстване!