Вече можем да бъдем спокойни, че когато тъжим, всъщност си прави огромна услуга.

Австралийски учени са доказали, че тъгата развива инстинкти и качества у нас, които са от първостепенно значение за духовното ни израстване.

Според тях, всеки път когато страдаме ние ставаме по-малко лековерни, подобряваме способността си да преценяваме другите и на всичкото отгоре, паметта ни се засилва.

Въпросното изследване е проведено от екип от университета в Южен Уелс, под ръководството на професора по психология Джоузеф Фограс.

Проучването показва, че тъжните хора, както и тези, които са в лошо настроение, са по-критично настроени и обръщат повече внимание на обкръжаващата ги среда.

А пък щастливите били по-доверчиви и наивни.

Според изследването, доброто настроение засилва креативността, гъвкавостта на хората и умението им да си сътрудничат, а лошото кара хората да бъдат по-внимателни, да обръщат по-голямо внимание на външния свят.

Интересното е, че тъгата кара мозъка да изработва стратегии, които са най-ефективни за справяне в тежки ситуации.

Един от експериментите в проучването, имал за задача да сравни как група щастливи и група тъжни хора преценяват истинността на няколко слуха.

Било установено, че поттиснатите хора е по-малко вероятно да вярват на посочените им твърдения.

Хората в лошо настроение е по-малко вероятно да вземат прибързани решения.

Освен това имат впечатляваща и детайлна памет за събития в близкото минало, на които са били свидетели, по време на душевното си неразположение.

Учените установили още, че тъжните хора се обосновават по-добре в писмена форма.