Живеем в трудно време. В ситуация на постоянно противопоставяне.

Новините за това колко много сме болни ни заливат ежедневно. Както и новините за пациенти, които не са получили нужното съдействие от лекарите, за лекарски грешки, за проблеми в здравеопазването, за липсата на пари... Четем често и за пациенти, които са си позволили да нагрубят лекаря в Спешното или в кабинета, да го ударят, дори да застрашат живота му. Понякога това се случва пред очите на деца...

И ето, че един текст от новия национален рамков договор вече регулира проблема с агресивните пациенти. Според записаното, лекарят или зъболекарят ще има право да откаже преглед или лечение, ако пациентът налита на бой, заплашва го, псува го.

"На лицата, които възпрепятстват оказването на медицинска или дентална помощ или накърняват личното и професионалното достойнство на лекаря, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им“, се казва дословно в текста на НРД.

Този национален рамков договор ще важи в следващите три години. Разбира се, има изключение от правилото. И то е, че ако пациентът е в тежко спешно състояние и може да умре, лекарска помощ все пак ще му бъде отказана.

Не знам точно как лекарят ще прецени кога пациентът е в тежко спешно състояние, за да не го отпрати. И как точно ще обясни на близките му, че бил много агресивен, затова го оставил да умре... Според този текст има един етнос, който ще трябва да остане без медицинска помощ въобще. Дали това е решението?

Лекарите са хора като всички нас. А професията им изисква концентрация, спокойствие, добра среда. Поставянето на диагноза понякога е сложна задача. Понякога една секунда е от значение. Сигурна съм, че всеки, който е решил да става лекар, го е направил с една единствена цел – да лекува и да помага на хората.

Въпреки всички коментари за парите, дадени под масата, за платения избор на екип, за плащането на консумативите, за неправомерната хоспитализация, за липсващите души, на които са били правени манипулации.

Докато системата ни не работи, проблеми ще има. А за тях, нито лекари, нито пациенти са виновни.

Лекарят наистина спасява животи. И заслужава уважение. Разбира се, той също дължи уважение на своите пациенти. Т.е. отговорността е двупосочна. Докато не го осъзнаем, никакви правилници и закони не могат да ни помогнат.

Важно е да научим децата си да уважават труда на другите. Както и че всеки труд е важен и специален. Само така ще имаме общество, за каквото постоянно мечтаем.

Едно успяло общество се гради върху сбор от ценности. Именно тези ценности трябва да възродим. И да се научим да търсим правата си в съда, не в кабинета, на улицата, на арената на безотговорността и животинските страсти.