Броят на болните от грип в София расте, но засега никой не бърза да обяви грипна ваканция и да разпусне учениците. Ако целта на Министерство на образованието е да превърне града в стенещ лазарет, засега успява в намеренията си. Само че после да прати експертите си, за да ни гледат болните деца и старите майки, както се пее в една тъжна народна песен. А за мъжете изобщо не ми се говори. Ако трябва да бъда честна, миналата година цяла седмица гледах половинката си на легло, убеден, че му остават броени часове на тази земя. Ти няма да се гътнеш, дарлинг, казах му окуражително, но след още един грип с две болни деца аз ще го направя, и то без да съм пипнала проклетата зараза. Ще се нагълтам с всичките сиропи, хапчета, ще се инхалирам като за последно и ще се пръсна смъртоносно в носа!

Признавам, че мнозина реагират с подскок, щом чуят за грипна ваканция, защото веднага изниква въпросът кой ще се грижи за децата. В такива случаи винаги си казвам, че е по-добре да се вземе решение, преди злото да е станало, защото тогава човек разсъждава доста по-трезво и мисли по-рационално. Като ти се съберат общо 160 градуса температура за четиричленно семейство - 4 по 40, тук включвам и моята квота, Бог да ти е на помощ. Именно тогава минавам и през двете задължителни фази - на самообвинение, че не съм направила достатъчно, за да предпазя близките си, последвана от обвинение към другите, че нехайството им ме е заразило. Тази година директно минах на втората фаза. Особено след като напазарувах в мола за 5 минути, оглеждайки се като потенциална жертва на жесток снайперист. А грипът е невидим и наистина и опасен и скоро новината за нови смъртни случаи ще разклатят редиците ни. И тогава чиновниците пак ще извадят едни статистики, едни фермани...Тогава мога само да им пожелая да си ги..четат сами.

Затова, за Бога, пуснете децата! Ние, жените, все някак ще се оправим. Не ни е за първи път.

Автор: Здравка Миткова