Оказва се, че много от жените, които са идвали от Сърница на работа в Доспат, сутрин, преди да минат през термометрите в предприятието, са вземали по един аналгин, за да могат да влязат. Това разкри пред БНТ кметът на Доспат Елин Радев.

48 работници от цеха в Доспат са с положителни проби за коронавирус, съобщиха от Регионалната здравна инспекция в Смолян. Пробите са установени при масово изследване на работещите в предприятието.

Сега, освен че цехът вероятно ще бъде затворен, се очаква да бъде затворен и градът. Не работят детските градини, читалището, библиотеките, пенсионерският клуб, дори общината.

Защо се стигна дотук? Защо жените не са признали, че са заразени? От страх, че могат да останат без работа? От страх да не ги посочат с пръст околните? Не са ли помислили, че последствията могат да бъдат много по-сериозни? Не само за тях, не само за семействата им, а целия град?

В момента държавата се рестартира. Отпуснаха мерките, влизаме в ритъм, бизнесът се опитва да заработи. Но подобни ситуации подлагат под съмнение свободата, която получихме. Готови ли сме да я използваме без да злоупотребяваме? Готови ли сме да бъдем отговорни за себе си и за живота на другите?

Случаят в Сърница показва, че не сме. А толкова ни се иска да бъдем. Дано да няма други такива огнища на вируса. Причинени от страх или безотговорност. Дано. Защото никой не иска отново да се върне назад. Към месеците, в които трябваше да спазваме много по-строги ограничения.