Свикнали сме да носим в ежедневието си въображаеми маски: за пред колегите, за пред продавача в магазина, за пред познати, понякога дори за пред близките си хора. Често ни се случва да имаме различни лица за пред всички тях, но знаем ли кое е истинското?

По ирония на съдбата в момента, в който маските за задължителни, ние изпаднахме в ситуация, в която да трябва да надникнем по-надълбоко в себе си и да се опознаем. Защото често бягаме от емоционалния си свят, събираме травми и проблеми надълбоко в подсъзнанието си, надяваме се, че така ще ги забравим и дори разрешим, а те се връщат с още по-голяма сила. Сега сме затворени със себе си и голяма част от тези скритости се опитват да изплуват и мисля, че е по-добре да ги пуснем да го направят и да спрем да се крием. За мен това важи с пълна сила, обожавам литературата за личностно развитие, дори библиотеката ми се състои основно от такива книги, това обаче не ми попречи на моменти да се чувствам тотално изгубена, точно защото и аз крия истинската си същност зад маски, модели и предразсъдъци. Откакто сме в изолация изминах един вътрешен път, който ме доведе до своеобразен рестарт на начина, по който разсъждавам. Уроците от него споделям тук.

Нормално е да съм тъжна

В първите дни от пандемията всичко беше различно и ми трябваше време да опозная новата реалност. След като се ориентирах в ситуацията - не мога да се виждам с близките си, не мога да водя сина си на площадка, не мога да осъществя нито един от плановете, които бях направила за идните месеци, дойде време просто да бъда тъжна, нещо което рядко си позволявам по принцип. Защото не е социално приета норма, защото се опитвам да си създам позитивен образ за пред другите, защото е по-трудно да бъдеш тъжен в очите на околните. Сега обаче светът, който доскоро познавахме просто го няма и най-нормалното нещо е да си дадем време да бъдем тъжни, защото ако не оставим тъгата да премине през нас тя остава завинаги и се трупа.

Нормално е да потърся помощ

Започнах да се наблюдавам и осъзнах, че тъгата всъщност никога не е логична и не е задължително да се появи при определени обстоятелства. Освен това си дадох сметка, че в момента напълно липсват механизмите, с които обикновено се справям с натрупаните в мен емоции - събиране с приятели, интензивни групови тренировки, разходка сред природата или пък пътуване. Затова реших, че ще бъда смела и ще започна да споделям начина, по който се чувствам. Тръгнах с малка крачка - извадих един стар тефтер от шкафа и започнах да пиша дневник. Пиша всичко, което ми дойде на ум, а процесът се оказа изключително лечебен, самият акт на това да разтовариш съзнанието и сърцето си на белия лист е терапевтичен. Продължих с най-близките си приятелки, започнах да ги питам често как се чувстват, споделях им моите размисли, обещах си регулярно да се “виждаме” през телефоните си, за да имаме социалния контакт, който всъщност ни прави хора.

Потърсих мястото, на което се намирам в момента

Отделих време и да разгледам различни гледни точки към психологията на изолацията, за да видя къде точно се намирам. Така ми попадна интервю на един от най-големите експерти в областта на загубата и скръбта д-р Дейвид Кеслер. Заедно с Елизабет Кюблер-Рос той е автор на книгата “On Grief and Grieving: Finding the Meaning of Grief Through the Five Stages of Loss”. Именно Кеслер нарича странното чувство, през което всички преминаваме в момента “скръб”. Скръб по стария ни начин на живот, скръб по това, че различни свободи са ни отнети.

От Кеслер научих, че един от начините да поставим скръбта си под контрол е да разпознаем и разграничим петте фази на скръбта - отричане (“Този вирус няма да ме засегне”), гняв (“Карат ме да седя вкъщи, не мога да излизам”), пазарене (“Ще спазваме социална дистанция две седмици и след това всичко ще бъде наред, нали?”), тъга (“Не знам кога всичко това ще свърши”). Последната фаза е приемането (“Това се случва, трябва да намеря начин, по който да действам”). Важното тук е, че не е задължително тези фази да се случат една след друга в този ред, това по-скоро е карта, която може да ориентира всеки къде се намира. Убедих се, че понякога е достатъчно да назовеш състоянието, в което се намираш ,за да се успокоиш и да откриеш смисъла на емоциите си и да продължиш напред.

Може би сега е времето да дам началото на нещо ново

След като поразчистих насъбраните емоции реших да посветя голяма част от времето си на един своеобразен житейски рестарт, който започва с въпроса: "Какъв човек бих била след 3 месеца, ако във всичко, с което се захвана давам най-доброто от себе си?". Настоящата ситуация ме накара да се замисля, че не сме вечни и едно от основните послания на живота ни е да се усъвършенстваме. Не живея с илюзиите, че задачите, които си поставям ще бъдат изпълнени перфектно, задоволявам се с това, на което съм способна тук и сега. Просто се отдавам изцяло на настоящето, защото имам доза контрол единствено и само над него.

Втората част от моя рестарт е осъзнаването, че ние сме хора и е абсолютно нормално да носим под едната си мишница радост, а под другата болка. Ситуацията е такава, че второто ни залива на вълни отвсякъде, затова реших да дам началото на нова традиция - да отделям в графика си време за удоволствия. Направих си списък с неща, които обичам да правя, повечето са доста дребни - да изпия кафето си сутрин спокойно на балкона, да чета Дийпак Чопра, да редя пъзел, да засадя цвете. Графикът ми помогна на края на деня да регистрирам хубавите и мънички неща, които са ме заредили положително, които иначе може би бих пропуснала.

Никога повече няма да бъдем същите

Повече от месец след изолацията вече си дадох сметка, че вероятно светът никога няма да бъде същият, ние вече не сме същите. Иска ми се обаче да се върнем към живота си без маски, защото вече видяхме, че да си човек означава да бъдеш в мир със себе си. Иска ми се да дадем най-доброто, на което сме способнивъв всичко, с което се захванем, защото то ще постави основите на бъдещето.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Създадохме "Мисия Рестарт" в партньорство с Рестарта - хранителна добавка на изцяло билкова основа, която съдържа само стандартизирани, чисти екстракти от жълт кантарион и корен от валериана. Именно чрез силата на природата Рестарта ни помага да рестартираме положителните си емоции и да възвърнем вътрешното си спокойствие и увереност.