Древните йогийски текстове ни учат на следното твърдение: „Стремежът към строго определяне на личността е това, което ни ограничава. Обратният подход е ключът към мъдростта.” Стриктното самоопределяне, т.е. идентифицирането с егото като представа за това, което сме, ни държи здраво обвързани с фиксирани модели на мислене и поведение. Чрез освобождаване от тези представи ние създаваме пространство за истинската ни същност да прояви изначално заложените си измерения. Тогава нашите представи се променят и отношението към „личното” осъзнаване става по-обективно. Директният резултат е постепенно освобождаване от емоционални и ментални състояния като привързаност, неприязън, страхове и фалшиви идентичности, които замъгляват истинския Аз.



Умът няма да спре и неговите колебания няма да си отидат. Не сме способни да спрем мислите, също както не можем да спрем туптенето на сърцето в гърдите си. Умът в своята природа е постоянно активен – както през деня, така и по време на сън. Той ни служи, за да живеем. Нуждаем се от него и в същото време той препречва пътя ни към разбирането за това кои сме в действителност. Всички мистици, включително йоги, твърдят, че за да осъзнаем абсолютната дълбочина на нашето съществуване, трябва да „погледнем” отвъд ума. Една от дефинициите в Йога сутра на Патанджали твърди именно това: „Йога е прекратяване на модификациите на ума.” Така тя не е просто практика, а състояние на съществуване.

Как да накараме мислите да притихнат, за да надникнем отвъд?

Йога предлага два основни пътя: успокояване на ума и разграничаване от него.

Успокояване


Ние практикуваме йога и следваме различни пътеки, които са подходящи за нас. В днешно време хатха йога е един от най-популярните стилове – с техниките й успокояваме ума и вероятно повечето от нас са открили това още в първия си клас по йога. Това притихване обаче не е за дълго. Когато излезем от залата, тревогите и притесненията отново да се промъкват в главите ни. Тогава можем да оценим радостта, яснотата и дори смисъла, които ни носи спокойният ум.

Още по-подходящи за тази цел са пътеки като мантра йога или дхяна йога (медитация), които позволяват дълбочинно навлизане в съзнанието. Дори няколко минути дневно в самонаблюдение помагат да придобием по-добро разбиране за себе си. В началото са възможни сблъсъци с егото, докато му се противопоставим и изчистим всеки вид емоционален и ментален блокаж, фобия и страх. С редовната практика обаче медитацията довежда до забележимо смирен ум.



Разграничаване на ума
(разграничаване на виждащия от видяното)
Вторият подход в йога изглежда дори банален в своята простота – да позволим на ума да бъде такъв, какъвто е. Не искаме да го променяме и контролираме, да го потиснем или отречем, а опитваме да приемам неговата функция чрез различни систематични йога техники, включително медитация.

Целта е да разберем какво прави умът – независимо дали в нас се появяват мисли, чувства, емоции или мечти. На интелектуално ниво е невъзможно да спрем да се определяме с ума, защото самият интелект е част от него. Човек не би могъл да каже: „Аз повече няма да се идентифицирам с мислите и чувствата си.” По-вероятно е едно куче да хване собствената си опашка, отколкото да успеем в това начинание, което и без това би ни довело до вътрешен конфликт и редица загубени битки със себе си.



На първо място е важно да разберем, че разграничаването от ума в йогийския смисъл не е ментален процес, а основополагаща функция – осъзнаване.

Самото осъзнаване не се осъществява от ума. По-скоро бихме могли да се докоснем до този аспект от нашето съществуване, когато мислите спрат – в медитативно състояние.

Това преживяване променя до голяма степен нашия стремеж към определяне на идентичността, способни сме безпристрастно да наблюдаваме работата на ума и въздействието върху нашата индивидуалност. Тогава разбираме, че има нещо по-дълбоко, което ни води, дори когато мислите продължават своя ход.

Осъзнаването
Сложно е да се формулира прецизно обяснение как се постига, но със сигурност дотам ни отвежда редовната медитация. Системната практика в комбинация с благосклонно отношение към капризите на ума помага да установим неговите модели и от тази позиция да потърсим възможности да ги заменим с алтернативи на разбиране и приемане.

Започваме да получаваме проблясъци за неща, които са дълбоко заложени в нас. Това е осъзнаването! Медитацията помага да достигнем до тази прозрачност и да позволим на самото осъзнаване само да се прояви, което винаги е било там – дори когато объркани сме го определяли чрез ума. Медитацията извежда осъзнаването на повърхността. С времето това започва да се случва във всеки момент от живота ни, а ние сме „по-осъзнати” хора. Всъщност цитатът от Йога сутра, споменат по-горе, може да бъде формулиран по следния начин: „Йога е прекъсване на себеидентифицирането с модификациите на ума.”



Тази промяна в нашето самоопределяне не означава, че се превръщаме в безразлични хора и пренебрегваме задълженията си, напротив – ставаме още по-отговорни към тях и жадни за живот, но без да отдаваме прекалено значение на чувството ни за лична важност. Намирането на адекватно поведение в различни ситуации и грижата за нас и другите имат все по-голяма стойност, а едновременно с това илюзиите просто изчезват – виждаме всяка ситуация и всяко живо същество такива, каквито са. По този начин действаме без привързаност към резултатите и плодовете на нашите действия.



Резултатът от медитацията
Тя успокоява ума и променя представите ни за нас самите. Започваме да живеем живота си с повече лекота, яснота и спокойствие. Вместо да виждаме себе си като самотно същество в един лош свят, сме способни да разпознаем всеки и всичко като олицетворение на нещо неизразимо. Осъзнаваме, че съществува нещо по-дълбоко, което свързва заедно всички елементи от вселената. Там не съществува разделение – всичко е едно.