Младата поп певица Дара Йотова е взрив от емоции не само на сцената, но и в живота си извън нея. "Не спирам да танцувам! Бягам, скачам... Обожавам двигателната култура и държа да се чувствам комфортно в собствената си кожа", разказва чаровната брюнетка в интервюто си за Woman.bg.

- Дара, от сцената на Х Фактор до успешната ти кариера днес изминаха повече от три години. Чувстваш ли се успяла? Опиши ми своята представа за успех?

- Да си успешен значи да имаш една група от човечета, която ще пропътува 7-8 часа навръх Коледа, за да дойде на твое участие. Аз си имам такава. Успехът значи отговорност. Песните ми се пеят от толкова много деца. Някои се учат да пишат върху картичките, които ми подаряват, виждам го и ми е супер мило. Като артист внимавам какъв пример им давам с музиката си, какви им ги говоря, за да не израстнат с убеждението, че е нормално да си поискаш гърди за абитуриентския бал. Успех за мен също е да се прибера в нас във Варна и майка ми да ми позволи да приготвя вечеря, различна от пържени яйца. Още си бачкам за успеха, той предстои. За мен винаги е било цел да изляза на международна сцена, да съм по-добра, по-бърза, по-силна и мислеща.

- Наскоро издаде втория си международен проект BTW (Bye, Bye). Разкажи ни нещо любопитно от снимачния сет на клипа, където, разбрахме, си успяла да контузиш коляното си.

- Целият ден бе супер интересен за мен, тъй като трябваше да бъда актриса, а не просто Дара. Беше изморително, но на финала се прибрах със смазани крака и усмивка 100 карата. Режисьор на видеото е едно много талантлив пич, Димитрис Георгиев, който още е студент в НАТФИЗ. Целият екип бяха професионалисти на моята възраст и през цялото време имах усещането, че съм излязла да се забавлявам с приятели, а не че снимам клип. Розовите обувки, с които ме виждате, ми разказаха играта, особено в сцените с бягане през гората. Изглеждам като някой маратонец, дето всеки момент ще припадне от изтощение, и това не беше игра – точно така се чувствах.

- Пореден проект с балкански хитмейкъри, пореден запис на английски. Значи ли това, че работиш усърдно в посока международен пробив?

- Абсолютно. Имам късмет, че съм част от отбора на „Вирджиния рекърдс“ и заедно вдигаме левела ми като артист, който някой ден може да накара Европа да танцува.

- С какъв друг език би искала да експериментираш в музиката освен с български и английски? Наскоро чухме Кристиан Костов на китайски – впечатляващо беше!

- Кристиан е нечовек, в най-добрия смисъл на думата. Чувствам като по-малката му щура сестра, нищо, че на практика съм по-голяма от него. Така е още от X Factor, когато си станахме близки. Аз си падам по по-прости задачи и мога да ви попея на италиански или испански.

- Споменавайки Кристиан и потенциала ти да се развиваш извън границите на България, как гледаш на „Евровизия“ като ракета-носител за популярността ти навън? Виждаш ли се в този конкурс?

- Виждам се. Надявам се и те да ме видят. Успехът на Кристиан с Beautiful Mess доказа, че във „Вирджиния рекърдс“ знаем как да привличаме точните агенти, когато става въпрос за създаването на глобален хит.

- Коя е най-личната ти песен в творчеството до момента? Може би "Недей"?

- Макар и да не е по моя история, "Недей" си има специално местенце в сърцето ми. Всеки път при изпълнението ѝ усещам възхищение от свършената работа.

- В израстването ти като изпълнител, кои са твоите примери от родната сцена?

- Мария Илиева, Павел и Венци Венц. Любо Киров.

- Покрай всичко, което ти се случва, порасна ли момичето Дара? Кои свои навици промени, с какви илюзии се раздели?

- Сбогувах се с илюзията за края на приказката “и заживели щастливо”. Ще отговоря метафорично - "Дисни“ си отиде от моя телевизор. Сега е ред на „Нетфликс“.

- Детството ти е преминало в игри с момчета, дори си играла с тях футбол. Нима си пропуснала игрите с кукли и мечтата да станеш манекенка?

- Да, така беше! Куклите никога не са ми правили впечатление. Бях по запалена към спорта, той ме научи на хъс и да бъда отборен играч, когато се налага.

- Занимавала си се с художествена гимнастика. Труден ли беше изборът между Спортното и Музикалното училище?

- Беше ми мечта да стана гимнастичка. Интересното е, че тренирах точно един ден, за който умолявах мама да ме пусне в продължение на две седмици. И след като ми казаха "Избирай: Музикално или Спортно училище!", отговорът ми вече ви е ясен. Музиката е душата ми, а движението - сърцето ми.

- Днес остава ли ти време да спортуваш и какво?

- Приятелите ми винаги се чудят как обувките ми са толкова мръсни. Е, аз не спирам да танцувам! Бягам, скачам, та който и да е на мое място, ще е същата картинка в краката. Обожавам двигателната култура и държа да се чувствам комфортно в собствената си кожа.

- Преди време имаше връзка с Константин Трендафилов, който преди да създаде образа на Папи Ханс, бе по-популярен като писател и рекламист. Интелектуалците ли те привличат и въобще какъв е твоя тип?

- Нямам тип. Избирам партньорите си по душа и интуиция.

- За връзката ти с Папи Ханс се говори, че е била само пиар. Как би коментирала тези твърдения?

- Е не знаете ли, че си беше чист пиар (смее се)!

- Какво мислиш за певческите му изяви, ще се справи ли с "Капките"? Би ли го определила като крайно амбициозен човек?

- Той е най-големият образ, който познавам. Постига всичко с лека ръка и вярвам, че нищо няма да му се опре.

- Какви са твоите чисто женски изкушения (козметика, храна, шопинг и т.н.)?

- Храната е моята слабост. Обожавам тестени неща, но съм ги изключила от менюто си. Все пак трябва да поддържам добра форма за сцената.

- С кое типично женско качество си скарана?

- С ревността.

- До каква степен се изразява суетата ти?

- По скалата от 1 до 10 - 4.

- Има ли популярна жена, на която да се възхищаваш като личност, коя е тя, и защо?

- За мен е достатъчно популярна, нарича се МАМА. Тя е човекът, който всеки ден ми показва, че всичко е възможно. Обожавам я!

Фото кредит: Вирджиния рекърдс, Костадин Кръстев-Коко, Личен архив