Макар и само на 17, тя е завършена вокална дива. С вълшебното си изпълнение на португалския шлагер Amar Pelos Dois в „Гласът на България“ по bTV Ивана Муцкова накара треньорите да я аплодират на крак и да й благодарят за празника на музиката, който създаде с таланта си. Въпреки че и четиримата я поискаха в отборите си, възпитаничката на пловдивското Музикално училище избра Графа.

Освен момиче-чудо на музикалната сцена, Ивана е и мултинационално момиче. Родителите ѝ - арменка и македонец, се запознават в Пловдив. По-късно емигрират в Швейцария, а след това отново се завръщат у нас. Въпреки микса от националности и в шестте езика, които владее (български, арменски, руски, македонски, френски и немски), Ивана нарича себе си „българка по сърце“. Ето какво още сподели тя за woman.bg

Всеки миг
В "Гласът на България" се развълнувах, но не се притесних. Мисля, че точно това ми помогна да изживея пълноценно мига. Помня абсолютно всеки момент под прожекторите, дори специфичния мирис на сцената. Един път в живота се случва да попаднеш в това шоу, чувството е неописуемо. Мечтая да се реализирам и да стигна далеч като певица, да пея на различни езици. Къде се виждам след 10 години ли? Е, чак толкова далеч не гледам.

Кратко, но ясно
След кратко колебание, избрах за треньор Графа. Винаги съм му била фен. Харесвам не само музиката, но и характера му. Категоричен и спокоен е, изразява се кратко, но ясно, а това е важно за един музикант.

Роди се звезда
Аз съм първият музикант в семейството ни, близките ми много се гордеят с мен. Започнах да пея, когато бях в първи клас, а същата година спечелих и първия си музикален конкурс. Оттогава работя с вокален педагог. Казвали са ми, че тембърът ми напомня този на Лейди Гага. Поласкана съм от това сравнение, защото тя е голям талант, но знам, че имам да извървя дълъг път, преди да стигна подобно ниво.

Кладата на суетата
В ученическия ми бележник имам само една забележка: "Оглежда се по време на час". Леко съм суетна, но не мисля, че това е нещо лошо. Гримирам се всеки ден, тази рутина ме успокоява. Обличам се според настроението си и никога не излизам без чантичка на кръста, любимите ми бижута - синджирите, и слънчевите ми очила с форма на котешко око.

Дишай!
Вярвам, че човек е това, което яде. Гледам да се храня здравословно, без пържено и безалкохолно. Не съм фен на сладкото, затова нямам много изкушения. Сега ходя на фитнес, но три години тренирах таекуон-до. Един удар в носа сложи край на този спорт за мен. Въпреки че нямаше счупване, а само много кръв, не можех да си позволя да продължа - носът е много важен за дишането при пеенето.

Какво, Швейцария ли?
Първите години от живота ми минаха в Женева, там тръгнах на училище. Швейцария е чиста и подредена страна, но хората са по-затворени - това е и една от причините семейството ми да се върне тук. България е по-жива и спонтанна. В мен има и нещо швейцарско - винаги съм спокойна и не се поддавам на външни фактори, и нещо буйно, типично балканско.

Език свещен
Проговорила съм едновременно на арменски, руски, македонски и български. Когато бях по-малка, мислех и говорех едновременно на четирите езика. В Швейцария научих френски. Сега усъвършенствам немския си. От 10 години обаче живея в България и езикът, на който мисля, е българският. Вкъщи важи правилото - щом сме в България, ще си говорим само на български.

Каквото каже баба
Когато обаче ходя на гости на баба ми и дядо ми по майчина линия, си говорим само на арменски. Заедно празнуваме арменската Коледа и Нова година, за която се готви огромно количество храна. Мен обаче никак не ме бива в кухнята, затова помагам с подреждането на масата.

Източни пиеси
Обичам азиатската култура, тя е голямата ми страст. Слушам корейски поп, гледам японско аниме. Харесвам всичко неординерно. Клишето е най-големият ми враг.

Aznavour mon amour
Повечето хора предпочитат да пеят на английски. Не и аз. За мен френският е много по-красив, това е и езикът на шансона. Обожавам Шарл Азнавур, а той, да не забравяме, е и арменец.

Четете още: Скадарска - бохемската улица в Белград