Светът сякаш притихна за миг, след като семейството на Брус Уилис потвърди слуховете, които се бяха появили месец по-рано - легендарният актьор се оттегля от киното заради тежка диагноза - афазия.

Заболяването влияе на когнититивните му способности и често води до затруднение в говора, разбирането и ориентацията.

Безспорният чар, харизма и погледът, който сякаш казва “аз знам повече от теб и от този страшен бандит” ще останат завинаги в сърцата на милионите фенове на Уилис по света. Брус е участвал в над 120 филма, а някои от тях като “Умирай трудно” и “Армагедон” остават вечни класики в историята на киноиндустрията.

Кариерата на легендарният актьор приключва по един наистина странен начин - през последните 4 години той засне 22 филма, повечето от които нискобюджетни и изключително непопулярни.

След публичното оповестяване на диагнозата на Уилис, стана ясно, че тя всъщност е била обществена тайна за екипите на тези филми и че той често е забравял репликите си, чувствал се е неориентиран и дори е стрелял с реквизитно оръжие в грешната посока. The Los Angeles Times съобщи, че тези които работели с него “често се чудели дали е наясно къде се намира” и че е получавал по 2 милиона долара за два снимачни дни.

В обществото витаят множество неотговорени въпроси, но днес решихме да си припомним заедно едни от най-популярните цитати на Брус Уилис, който през месец март навърши 67 г.

"Не обичам играта на "Ами ако...". Чуждо ми е това мислене. Аз просто живея, убеден, че всичко се случва по начина, по който трябва да се случи."

"Това дали си истински мъж, или не, идва от сърцето ти и няма нищо общо с визията ти."

"Всяка сутрин се събуждам, смеейки се. Не се шегувам..."

“Но не слушайте този, който ви казва, че да бъдеш актьор е тежка работа. Тежка работа е да си залепен за завода 20 години. Или да ходиш ден за ден на работа, която не можете да търпите.”

“Когато сте в беда, има два варианта: или да се откажете да минете през огъня”.

“Знаете, какво е неудачни? Истинският неудачник е този, който толкова се бои да загуби, че никога не се осмелява даже да опита.”

“Обществено мнение - това е мнението на тези, които не ги питат.”

“Извинете ме, че аз не говоря нищо за своя личен живот. В мен е останало толкова малко лично, че аз не искам да го деля.”

“Ако съм уплашен, значи съм на точното място и в точното време.”

“Животът е кратък, даже и да доживееш до деведесет. Живей на пълни обороти - ето това мисля. Цени всеки миг, всеки час, всеки ден, понеже няма да успееш и да мигнеш с очи, когато всичко приключи. Абсолютно уверен съм, че за повечето хора смъртта настъпва неочаквано.”

“Казват, че болката е привилегия на живите: когато умреш, страданията спират. Вярвам в това. Когато мислиш за смъртта, своя или нечия друга, чувстваш, че с ума си не можеш да я разбереш.”

“Искам да живея още заради децата си, за да потичам с техните деца. Има една картина с ходещ човек. Тя започва така-отначало човекът е дете, после расте, става по-голям и по-силен, после остарява, изгърбва се, краката му омекват.

Бих посъветвал всеки да си окачи тази картина на стената. Така всяка сутрин човек като става ще си мисли” Аз съм в тази точка на жизнения си път”.

Ако гледате всеки ден тази картина и си мислите колко време ви остава, ще се научите да не си губите времето напразно. Животът е кратък, дори да доживеете до дълбока старост. Живейте живота си пълноценно!”