Григор Димитров сподели в интервю за Hello Monaco, че планира да учреди благотворителна фондация в България и вече мисли за семейство… А ние се питаме дали Лолита ще бъде късметлийката?

Димитров успокои феновете, че заради травмата в края на сезона, е преминал през още една възстановителна процедура. „Нямам проблеми, защото съм свикнал. Спортистите винаги рискуваме, тъй като всеки ден се стремим да даваме най-доброто от себе си както физически, така и психически“.

И признава за изданието, цитирано от 24 часа, че срещата му с ковид е била много тежка. „Беше тежко. През първите три месеца от пандемията се грижех много за себе си. Намирах се в САЩ и бях в пълна изолация. Въпреки това продължавах да тренирам и да работя, защото не исках да губя форма. Но след това се разболях и трябваше да стоя сам вкъщи в продължение на 20 дни. Нямате представа колко много можете да размишлявате за абсолютно всичко в такава ситуация. И аз направих точно това. Сега оценявам още повече хората, които ги е грижа за мен“.

Тенисистът казва, че му се иска по-спокоен живот и вече мисли за семейство. „Да, разбира се. Не искам да прозвучи арогантно, но ми се налага да полагам усилия, за да бъда по-обикновен, отколкото съм, тъй като искам известно време да живея малко по-спокойно и да не се занимавам с нищо“.

На въпрос с какво смята да се занимава след тениса, Григор казва: „Имам някои идеи, но през тази година доста неща се объркаха… Възможно е след като приключа с тениса да си взема една година почивка. Преди пандемията имах много интереси в най-различни части на света. Много обичам архитектурата и модата. Едно от големите ми желания е да помагам на младите играчи на възраст между 10 и 20 години. Знам колко ценно е да имаш помощ именно в този период."

Димитров споделя, че Монако е любимият му град. „Когато съм тук имам чувството, че съм на почивка. Това ми помага да се отпусна. Прибираш се вкъщи, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това, тук се чувствам сигурен и всички уважават личното ми пространство, което е много важно за мен. Това не винаги се случваше на другите места, на които съм живял. В Париж например беше различно. В Швеция обикновено е доста тихо, но когато отидеш в центъра на голям град, това се променя. За Лос Анджелис дори няма да започвам да говоря. Когато съм в Монако просто имам чувството, че съм си у дома. Когато пътуваш толкова много е чудесно да имаш място, което можеш да наречеш свой дом. Много спортисти не оценяват това.“

През декември раздаваме страхотни награди. Как да участвате, вижте тук...