Все повече български родители възпитават децата си с крясъци и обиди. Тенденцията се задълбочава в последните десет години.

Данните, изнесени на конференция за превенция на телесното наказание за най-малките деца, са от проучване, направено от Софийския университет, сдружение "Дете и пространство", УНИЦЕФ, здравното министерство и Агенцията за закрила на детето.

Проучването е направено сред 497 души на възраст над 18 години. Всеки трети от анкетираните смята, че през последните години родителите по-често използват телесно наказание. Международни изследвания показват, че децата от 0 до 3 години са най-уязвими под телесно наказание, пише dete.bg.

Като цяло обществото е раздвоено - дали боят е възпитателен метод или насилие? Седем процента приемат безусловно шамарите, а за 30 на сто от българите боят е опция, ако всички други са изчерпани. Около 60% родителите пък признават, че прибягват до боя като възпитателно средство. Въпреки проучването, у нас няма официални данни колко деца до 3 години са жертви на физическо насилие.

Според проучването, по-склонни да прилагат телесни наказания са родителите от селата и малките градове, както и тези с ниско образование.

Вместо наказания, експертите препоръчват винаги да разговаряме с детето, да обясняваме и да се опитаме да разберем защо прави това, което прави. А крясъците и обидите също са насилие, понякога с по-тежки емоционални последици. Поражението от едно физическо наказание и телесно наказание могат да бъдат по-тежки поради физическата и психическа крехкост на детето, категорични са специалистите.

"Родителите и децата трябва да се третират едни други като равностойни човешки същества, когато става въпрос за достойнството. Макар да сме равни, щом става въпрос за достойнството, не сме равни, когато става дума за отговорност", заяви Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

"Има доста неща, с които широката общност не е запозната. Например опасността от разтърсването на главата на бебето и стреса от това действие", каза Радочай.

"Ключовият въпрос е какво правим с родителите, а не с децата, защото родителите са тези, които отглеждат децата, и как можем да им помогнем. Как се отнасят към своето дете – дали те се отнасят към него като човек със своя индивидуалност и с уважение или го приемат като своя собственост, притежание. Наказанието може да спре някакво поведение, но в никакъв случай не дава началото на добро поведение, защото фактите от това, което ни се случва като деца, остават с нас през целия ни живот. Така че за да се инициира доброто поведение, трябва да сте ангажирани, трябва да си взаимодействате, да има диалог”, каза още Радочай.

Няма как да се формира моделът на доброто родителство, ако говорим за това как ще наказваме родителите. Защото, като говорим за наказанията за родители, отправяме посланието, че наказанието е нещо, което върши работа. Около 60% от родителите признават, че са пошляпвали децата си.

"В България няма забрана за телесното наказание и имаме висока толерантност спрямо наказанието в сравнение с други европейски страни. Нагласите на изследваните по отношение на крещенето показват, че го приемаме като възпитателно средство", каза доц. Нели Петрова, председател на сдружение "Институт по социални дейности и практики”.

По думите на Мишел Либерт от Асоциация на педо-психиатрите в Лил, Франция има разлика в това да бъдеш авторитетен и авторитарен. Децата от 0 до 3 години са най-уязвими по отношение на телесното наказание, защото в този период те изграждат нови представи, които след това ще бъдат важни. Според Либерт трябва един път на ден да казваме "не” на детето и да се придържаме към него, но да е само веднъж. Той казва още, че психологическото насилие понякога е много по-лошо, отколкото да удариш детето.