Калиграфия (гр. kalligraphía – красив почерк, от kallós – красота и grápho – пиша) – това е изкуството на красивия и ясен почерк.

Калиграфията е изкуството, което ни кара да гледаме в захлас абсолютно неразбираем за нас текст, написан на друг език.

Забележителното в калиграфията е именно в това, че само по начина на движение на четката можем да разберем, дали написаното се отнася за любов или за ненавист.

Историята на калиграфията е свързана както с историята на шрифта и на средствата за писане, така и със стилистичната еволюция на изкуството.

Целта на калиграфията е не само удобното четене, тя придава на писането емоционално-образна графична изразителност.

Стилистиката на калиграфията се стреми или към яснота на очертанията, към възможност да се чете от разстояние, или към експресивния бързописен курсив, или към декоративния рисунък, който понякога е в ущърб на леснотата при четене.

В древен Китай и в останалите страни на Далечния изток калиграфията била високо ценена като изкуство да се придава на графичния знак емоционално символично значение, да се предава чрез него както същността на думата, така и мисълта, и чувството на калиграфа. Именно в резултат на това в множество калиграфски образци на Китай, Корея и Япония се наблюдава свобода на ритъма и силна експресивност на четката.

В страните, в които ислямът е ограничавал изобразителното творчество, калиграфията се е превърнала в източник на извънредно богати орнаментно-ритмични композиции, често съчетаващи се с геометрични или растителни шарки и дори с изобразителни елементи. През древността в Европа били създадени класически образци на гръцката и латинската писменост, ясна и хармонична по своите пропорции, а през Средновековието в огнища на калиграфията се превърнали манастирските скриптории, така че калиграфията се развивала от класическата правилност на каролингските образци към декоративността и пречупените линии на готическия шрифт.

По-късно книгопечатането рязко ограничило областите на приложение на калиграфията, а след появата на машинописа тя се е запазила главно като предмет на обучение в началното училище, но и в редица сфери, в които се прилагат художествено изрисувани шрифтове (оформление на книгата, плакат, промишлена графика и др.).

ВИДЕО:

Историята на европейската калиграфия започва с шумерската писменост (4-то хилядолетие пр. н.е.) - първата клинописна писменост в световната история.

Най-древните паметници, датиращи от края на 4-и и началото на 3-то хилядолетие пр. н. е., все още отразяват рисунъчния характер на шумерските йероглифи. Обаче заради специфичния материал за писане (шумерите са писали върху глина), още през 3-то хилядолетие пр. н.е. в идеограмите все повече се загубвала връзката между изображение и значение, с други думи, те постепенно се превръщали в йероглифи. Поради това че били изписвани върху глина, йероглифите изглеждали като сбор от чертички с клиновидни удебелявания по краищата, откъдето идва и наименованието на тази писменост - клинопис. Клинописът се разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и се превърнал в основна писменост на древните народи на Близкия изток.

Условно е прието появата на първата арабска писменост да бъде отнасяна към първия век на хиджра - VII в. от н. е. Към това време арабската азбука практически вече била съставена, макар и не окончателно. Този архаичен, доста примитивен начин на писане бил използван в Арабия от момента на утвърждаването на ислямската държава, още по времето на Мухаммад и на първите халифи. Още изначалната арабска азбука имала ярко изразени характерни черти на класическата арабска писменост: един и същ знак можел да се отнася до две или три фонеми, които впоследствие започнали да се отличават една от друга с допълнителни знаци, над или под редовете, под формата на диакритични точки. За означаване на съгласните по-нататък започнали да използват знака шадда или ташдид, а огласените знаци се появили още по-късно. Формата на буквите била заимствана от ранните семитски почерци, а ранната арабска писменост наподобявала имитация на сирийската. За съжаление, твърде сложно е да се посочи точната дата на поява на тази азбука, но всичко свидетелства за пред-ислямски период на нейното възникване.

Съвременната калиграфия

В днешно време повечето хора смятат калиграфите за „чудаци”, които се занимават с нещо съвършено ненужно. Та нали с помощта на компютъра днес можеш да създадеш какъвто си искаш надпис, използвайки всички видове шрифтове, някои от които наистина са много добри, трябва да признаем. Обаче има един аспект, който няма да можете да получите на компютъра – проявата на дадената личност в написания от нея текст. И това е още един повод човек да започне да прави нещо със собствените си ръце. Затова е много важно хората да не възприемат калиграфията просто като метод за създаване на старомодни шрифтове, а като самостоятелен вид изкуство, независимо от това, че тя може да бъде използвана и като средство за предаване на информация.

Четете още: Портрети на племена, преди да изчезнат завинаги