Понятието „синдром на хроничната умора“ напоследък е много „модерно“ - проблемът се смята за почти благородна болест.

А на практика е цената, която човек плаща за развитието на цивилизацията и запълването на ежедневието с информационни технологии.

В самото название обаче се крие леко недоразумение. „Синдром“ е просто една от възможните прояви на някакво заболяване. Например главоболие или треска могат да се наблюдават при хиляди различни болести. Вегетативно-съдовата дистония също може да съпровожда както простуда, така и рак.

Какви точно заболявания могат да причинят хронична умора? Синдромът може да се излекува само с лечение на причинителя му.

1. Психологически проблеми. Психотравми или бавно изтощаване с монотонна работа, усилен труд без период за възстановяване, постоянни опити да се постигне нещо невъзможно. Заболяването е описано през ХІХ век като неврастения все по-рядко се поставя за диагноза. Методите на изследване са стигнали твърде далеч и под „нервната почва“, която може да предизвика какво ли не, често виждаме зле излекувана инфекция или хронично отравяне. Само ако крайно прецизните изследвания определят, че тялото ви е напълно здраво, можете да сте сигурни, че проблемът ви е на „нервна почва“.

Признаците на неврастенията са известни на всички. Раздразнителност, слабост, повишена чувствителност към слаби дразнители (шум от улицата, светлина от обикновена лампа и др.), безсъние, повърхностен сън без зареждащ с енергия ефект, вегетативно-съдова дистония и постоянните проблеми с времето (нетърпение, бързане, неспособност да организирате деня си).

При това лечението с лекарства играе второстепенна роля, по важни са нормализацията на дневния режим и диетата (това става с лечение в санаториум или курорт, физиопроцедури и лечебна гимнастика). Много помагат също така хипнозата и автотренинга, включително и такъв с използване на компютърни програми. Ефективно средство е японската морита-терапия – човек последователно се изолира, после му се дава възможност да работи в градината, после да полза хартия и химикалка, после – да се храни с други хора и накрая – да прекарва времето си с другите пациенти. Това състояние лесно се поддава на лечение и трудоспособността се възстановява напълно.

2. Хронична инфекция. Вирусите също могат да причинят много проблеми, още повече имайки предвид, че нито един човек не е „стерилен“ организъм. Най-обикновен анализ на кръвта плюс флуорограма, тестове за наличие на най-прости паразити и консултация с лекар за правилно лечение могат буквално да възкресят много хора, след като всички психотерапевти са се оказали безсилни.

За инфекциозен причинител на хроничната умора могат да говорят продължителната необяснима температура (субфебрилитет), увеличението на лимфните възли, постоянната отпадналост, преобладаването на физическата умора над психическата и липсата на явни психотравмиращи събития.

3. Ендокринен причинител на умората. Човекът произвежда десетки различни хормони, които се намират в сложни взаимоотношения помежду си. Лечението на повечето ендокринни заболявания вече е добре разработено, стига се дори до доживотна заместителна терапия или хирургическа намеса. При това обаче обикновено струва скъпо. Признаци на ендокринен причинител на умората са отклоненията в ръста и теглото на тялото, проявата на несвойствени за възрастта външни признаци и различните разстройства в сексуалния живот.

4. Въздействие на вредни фактори на околната среда. Този причинител е от компетенцията на производствената и социалната хигиена, психотоксикологията и радиологията. Обикновено става дума за минимално въздействие на химически вещества, полета и лъчения от различен тип. Предизвиканата от тези фактори хронична умора се диагностицира най-трудно – токсини и лъчения има навсякъде, особено в големия град.

Дори ако откриете причината за хроничната си умора, не винаги ще намерите начин да се освободите от въздействието на постоянните екологични дразнители. Помислете за електромагнитното излъчване от компютрите и телефоните, за състава на въздуха и водата, за страничните примеси в хранителните продукти. В тях е много вероятно да се коренят причините за развиване на много „упорити“ болести и в резултат на това медицински невежият пациент обикаля стотици също толкова дезориентирани лекари.

Сигурно единственото радикално средство е периодичната смяна на местожителството, климата и храненето. Например, посещение на курорт или санаториум плюс физиопроцедури и диета. Характерният за човека мързел обаче често ни кара да потърсим по-лесни начини за лечение и се ограничаваме с половинчати мерки като медикаменти или посещения на солариум.

Така че самото понятие „хронична умора“ далеч не е еднозначно. И нищо чудно, тъй като се е зародило от непълните ни знания за човешкото тяло и околната среда. Медицината обаче продължава да се развива и повечето здравословни проблеми могат да бъдат предотвратени или излекувани.