Това сигурно е плодът с най-много имена. В различни източници го срещаме като pomelo, pomello или pummelo.
Наричат го още китайски грейпфрут или шадок. Последното наименование е дадено по името на английския мореплавател капитан Шадок, който от Малайския архипелаг представя помелото на Западните Индии още през ХVІІ век. Латинското му наименование е Cutrus grandis или Citrus maxima.
Помелото е най-големият представител на семейство цитруси (плодовете са с диаметър между 10 и 30 см и могат да тежат до 8 кг) и се приема за предшественик на обикновения грейпфрут.
За родина на помелото се смята Югоизточна Азия и по-точно Малайзия. Най-напред дръвчетата на сочния цитрус растат на островите Тонга и Фиджи. В Китай помелото става известно около 100 г. пр. н.е. До Стария континент помелото достига благодарение на мореплавателите, които го донасят в Европа през 14 век. Капитанът Шеддок донася семената на помелото в Антилските острови от Малайския архипелаг през 16 век и за известно време плодът е наричан с неговото име.
В Китай са отглеждали помело още преди Христа, но от няколко години има стройно изградена държавна програма за употребата на плода, за който се твърди, че е спасител на китайския народ от всякакви заболявания и абсолютен гарант за добро здраве.
За китайците помелото отдавна вече е станало символ на късмета. От ноември до март то е особено популярно и купувано заради китайската Нова година. Местните вярват, че този възхитителен плод е знак за богатство, просперитет и късмет. Кората и листата на помелото се варят и така се приготвя церемониалната баня, използвана за ритуално пречистване на човека и прогонване на злите сили.
В Тайланд смятат помелото за чудотворно. Твърдят, че ако в продължение на 3 години се яде по един плод всеки ден, астмата и туберколозата си отиват. Освен всичко тайландците са убедени, че употребяващите плода след година стават по-добри, отзивчиви, разбиращи, открити и любвеобилни, а също и че с помощта на гигантския цитрус може да се лекува дори рак.
В България помело се внася от 2006 година, като популярността му расте все повече и повече.
По своята същност помелото е вечнозелено дърво, което ражда огромните цитрусови плодове, които пък нямат равни по своите размери сред останалите цитруси. Плодът помело има кръгла форма, като кората му е често доста дебела. Колкото по-зрял е плодът, толкова по-тънка става и неговата обвивка. Узрелият плод има яркоизразен жълт цвят на кората, а неузрелите помело обикновено са зеленкави на цвят. Най-големите цитруси на света достигат до значителни размери.
Избирайте по-едрите и по-светлите и розови екземпляри!
Освен, че е вкусен, този цитрусов плод е диетичен и много полезен. Той е нискокалоричен, без мазнини и холестерол, което го прави идеална съставка на диетите за отслабване и верен помощник в борбата с килограмите. Освен това помелото съдържа липолитичен фермент, който спомага за усвояване и разграждане на белтъчините.
Не го пренебрегвайте и когато сте преуморени и защитата на организма е слаба, при кръвотечения или когато често ви се образуват синини, при хранителни отравяния, артрити и анорексия. Плодът е много полезен за спортисти, заради липолитичния фермент, който подпомага разграждането и усвояването на белтъчините.
Проучванията показват, че то е идеално за пречистване на организма. Съдържа 90% вода, богато е на витамини C, P, B1, B2, на микро и макроелементи – калций, фосфор, калий, магнезий, желязо, сяра, хлор, мед.
*Хранителни свойства в 100 г помело: 36 ккал; 0 г мазнини; 0.7 г белтъчини; 9.1 г въглехидрати; 58 мг витамин С; 1 г фибри; 205 мг калий; 1 мг натрий
Най-често помело се консумира като пресен плод. Може да се включва в плодови салати и десерти, както и да се използва за плодови сокове. Настърганата му кора може да се добавя към конфитюри, сладка и сиропи. Помелото се добавя и в зеленчукови салати и салати с морски дарове, подходящо е за гарниране на рибни ястия и блюда.
Съхранява се в хладни помещения или в хладилник до 1-2 седмици.
&w=3840&q=75)