Тя е родена в Етрополе. Завършила е поп и джаз пеене в Българската консерватория в класовете на Симеон Щерев и Милчо Левиев. Едва 19-годишна за първи път излиза на една сцена с Лили Иванова. Кариерата си на певица обаче развива не у нас, а в Сърбия. Титуляр е на награди от много престижни музикални фестивали, сред които "Шлагер менаджер", "Белградска пролет", "Медитерианска песен", "Евровизия", "Пирин фолк" и др. Има издадени два албума с балкански етно мотиви.

Тя е с неподправено и рядко излъчване, притежава забележително чувство за хумор, силно присъствие и широка заразителна усмивка. Блясъкът в очите й напомня онзи на звездното небе, а лицето й сияе като на току-що влюбена девойка, готова да прегърне целия свят. Докато разговарям с нея, имам усещането, че се намирам на хиляди светлинни години далеч от обикновената, понякога потискаща, сива реалност. Певица, музикален продуцент, вокален педагог, композитор и автор на текстове. Артист със силен и непоколебимо младежки дух, видимо отразен върху хубавото й лице. Наричат я българската звезда на сръбската сцена. Има 20-годишен брак със сръбската легенда Зоран Миливоевич. След раздялата си с него заживява с Горан Йекнич – известен сръбски композитор и бизнесмен. Заради войната в Югославия се преместват да живеят в България и заедно с него създават най-скъпото у нас звукозаписно студио, в което записват всички известни родни музиканти - Слави Трифонов, звездите от "Мюзик айдъл", Ал Бано и много др. И най-накрая - казва се Виолета Вили Рай - една жена на 60, преминала през житейските бури, за да намери пристанище в своето "златно време".

С нея си говорим за любовните рани и музиката, за силата на женския дух и мъжете в живота й.

-Песните ти са пропити с много любов. Какво за теб е любовта?

-Всичко! Някои хора не си признават, че по-важно нещо от любовта няма. Но истината е, че няма момиче, което да не си мечтае за принца, който ще дойде, ще я целуне и ще я направи щастлива. И аз съм била такова момиче и никога не съм преставала да бъда. Аз съм романтичка. Няма как и песните ми да не са пропити с това красиво чувство. Най-хубавите песни, които съм изпяла, всъщност са любовни, драматични.

-Вили, животът ти е белязан от драматични любовни истории. Разкажи ни повече за тях?

-Бях твърде млада, току-що завършила Консерваторията, когато се омъжих за Зоран. Отидох да живея при него в Белград, където продължих музикалното си обучение и кариера. Той е и баща на порасналия ми син Райко, който ме дари с прекрасните ми внуци - Максим и Стефан. След раздялата ми с него срещнах втория си съпруг - Горан Йекнич. Съжителството ми с него продължи близо 10 години, но той реши да избяга от България с друга жена. Това беше и един от най-тежките удари в живота ми. Загубих всичко - мъжа си, работата си, колата си, всичките си пари и спестявания. Остана ми само родният дом в Етрополе. Последваха месеци на отчаяние, депресия, посещения при психоаналитици, отслабнах с 15 килограма. Този човек ме срина със земята. Бях на прага на самоубийството.

-Днес имаш прекрасен мъж до себе си, който също е чужденец. Той е третата ти голяма любов – Клиф. Разкажи ни как спечели сърцето ти един британец?

-Клиф е с 10 години по-голям от мен и е най-специалният мъж в живота ми, лудо влюбена съм в него. Именно той е и човекът, който ме изправи на крака и ми върна вярата в живота. Когато се запознахме, не знаех и една дума на английски, но разбрах, че в този мъж има нещо, което ме кара да се чувствам щастлива. Първоначално бяхме приятели. Когато му споделих за преживяната болка, за трудностите и отчаянието, до което бях стигнала, той подходи към мен с много топлина и човечност, казвайки ми нещо много силно и мъдро, с което завинаги спечели сърцето ми: "Човек не напуска никого окончателно, освен когато умре". След това разбрах, че неговата съпруга си е отишла от този свят преди 17 години. Не мина много време и осъзнах, че съм влюбена в Клиф.

Четете още: Най-хубавата докторка в България: Важна е вътрешната красота

Омъжих се за Клиф на празника на цветята - Лазаровден. Облякох бяла рокля с флорални мотиви и казах "Да" на най-внимателния, любящ и мил мъж в живота ми. Той ме върна към живота, подари ми щастие, за каквото не бях и мечтала. Той ми помогна да осъзная, че за любовта няма време, няма разстояния, няма условия и възраст. Тя е най-великото и благословено чувство. Стига само да я откриеш, да я намериш и да я запазиш.

-Песните, които пееш днес... тъжни ли са или весели?

-Истината е, че най-големите хитове по света са тъжните песни, баладите. Днес пея и весели песни, но това е, защото имам причина да го правя въпреки големите болки и удари в живота ми. Една част от мен още страда и не може да се отърси от болката и нанесената рана. Тъжно е, защото е опетнена от любовта. Но другата част в мен е щастлива. Но е щастлива отново благодарение на любовта. Знаете ли, песните, които съм пяла преди, наистина бяха повече тъжни - за тъгата към родния ми край, за копнежа към малкия град, към провинцията. 20 години животът ми е преминал в Белград и изведнъж се оказа, че не там е било мястото ми. Обожавам сърбите, техния манталитет, умението им да се забавляват, но въпреки това аз винаги съм се връщала към мястото, където съм израснала и оформила като човек, към онези мънички човешки неща, които трудно ще срещнем в забързания голям град.

-Пишеш сама текстовете към песните си. Откъде черпиш вдъхновение?

-"Бели ружи" е първият ми текст към песен, изпята от Софи Маринова. Тя стана голям хит. В него се разказва за циганската любов, за очакването да се ожениш за своя любим, героинята усеща аромата на розата, който младоженецът е поставил под възглавницата. Тя с трепетно вълнение чака утрото, в което той ще дойде да я вземе с каруцата и розите. "Да минем под дъгата" е друг мой текст. Но след него спрях да пиша за други изпълнители. Нещото, което най-много съм обичала, е моята свобода. Съпругът ми Клиф е този, който ми дава стимул да творя. Не можеш да пишеш, ако не обичаш и ако текстовете не са свързани с личния ти живот. Аз и затова не станах комерсиална певица. Защото си избирам, преживявам, влизам в образа. Една песен, ако не я преживееш, няма смисъл да я пишеш или изпълняваш. Ако имаш невероятна техника с три октави в гласа, но не притежаваш емоцията на преживяното, не се получава. Всяка една песен е малък спектакъл.

-От няколко години насам пееш за Пирин фолк? Кое те стимулира да се върнеш на сцената?

-Първо, обичам българската музика, живия контакт с публиката, светлините на прожекторите и усмихнатите лица насреща ми. Усещането, че и на тези години си още по-хубава, още по-сияеща и помъдряла. Усещане, което дължа до голяма степен на Клиф. На него принадлежи и изразът "Голдън тайм". Когато му разказах за болката си, той дойде при мен, хвана ме за ръцете и каза: „Ти трябва да пееш, имаш много специално, силно и магическо излъчване. Трябва да се изправиш на сцената в целия си блясък и да пееш. Това е времето на твоите ЗЛАТНИ ГОДИНИ! Времето, в което тепърва ще започнеш да живееш – времето на твоите златни десетилетия – 50-те, 60-те, а защо не и 70-те“. Затова и пея. Благодаря ти, Клиф. Благодаря ти, любов!

-Имала си предложение от Клиф да останеш да живееш в Лондон, но си отказала?

-Да, можех да остана да гледам океана в Бормънт – едно от най-големите и красиви пристанища. Вълшебно и старинно място. Може би страхът ми от големите градове е оказал някакво влияние, но аз съм от онези хора, които се чувстват най-добре там, където майка ги е родила. Обичам Етрополе, защото животът и спасението ми е тук. Именно тук от 7 години съм и диригент на група "Ретротон". Благодарение на тези прекрасни дами, с които работя, поддържам формата си на певица, пътуваме по света... и се гордея с наградите, които печелим.

Вили Рай и група "Ретротон"

-Какво не ти харесва в българската музикална индустрия. Какво трябва да се промени в нея според теб?

-Всичко е ужасяващо комерсиално. Имаме страшно малко радиа, в които звучи българска музика. Липсва ми шлагера, българската лирика и романтика. Липсва ми шансонът, фадото. Искам да направя свой бенд, да импровизирам стара музика с типичния български мелодичен натюрел. В България артистът е сам. Ти си завършил Академията и си дотук. От тук насетне си това, което си, нямаш канал, нямаш импресарио, което да те промотира. Ти сам си воин. Ти сам си намираш парите и финансираш някого, за да те слуша. Това е тъжната истина за българския артист и творец.

-Изисква ли изкуството лишения, за да успееш?

-Без изкуство не мога да живея и за миг. Но изкуството е съчетание от страхотни лишения – ако искаш да си на върха, трябва да се откажеш от семейството, иначе е невъзможно. Ако искаш да си майка, жена, любовница, да се докоснеш до всичко, което животът ти предлага, не можеш да се посветиш само на изкуството. Трябва да се лишиш от тези неща. Лили Иванова се е лишила от всичко това. Тя прави само това. Тя пее и е... Лили Иванова. Нейната храна, нейното движение, нейният живот е музиката. Но не това е моят начин на израз и живот. Аз не бих могла да бъда щастлива по този начин. От нея съм научила, че ако искаш да бъдеш голяма певица, трябва да си само певица и нищо друго.

-Трудностите, с които си се сблъсквала?

-Много са големи. От това да ти каже някой: "Искаш ли да вземеш Гран при – той струва 1000 евро", през трудностите от мизерията на войната, до любовните драми, от това, че си била най-добрата, когато си пяла, но те са забелязали жената с деколтето и силиконите. Но всичко трудно в този живот те учи. Да не говорим за любовта. Любовта е абсолютна школа. Тя може да те оформи като човек отвсякъде. Ако искаш да я взимаш, да я докосваш непрекъснато във всичките й облици – и с родители, и с деца, и със съпруг, и с приятели – там излъжеш ли веднъж, си нещастник.

-Как поддържаш този невероятен младежки лик?

-Съветът ми е – не губи нито един ден, без да го оцветиш. Сложи една точица някъде, но си направи цвят за днес. Дали ще бъде аксесоар, панделка, диадема, важното е да вливаш нюанс в женствеността си ежедневно. Достигнала съм до такъв момент от живота си, че нямам време за губене. Посади си цвете, изпей си песен, потъгувай, погледай снимки, никога не пропускай този ден. Животът е мигновение. Смесвай точки с чертички и цветенца и прави това, което ти е на душата. Не чакай, а действай!

-Какво те усмихва?

-Усмихва ме този сладолед, на който това детенце насреща ми се наслаждава в този миг. Преди години имах малко хорче от дечица на 4-6-годишна възраст. Най-голямото щастие, което изпитвам, са разговорите ми с тези мъничета, всичко онова, което те споделят с мен, ме усмихва и трогва. Едно дете на 4-5 години е толкова искрено, толкова весело, толкова чисто и жизнерадостно. И ако искаш да разбереш дали роклята ти стои добре, дали си хубава, попитай го – то никога няма да те излъже.

Четете още: Тази жена ще отвее всеки мъж

-Тайната за красотата на Вили Рай?

-Жената няма да остарее никога, ако мисълта й непрекъснато е заета и планува красиви неща. Не си бръчкайте лицето, не се оставяйте на течението. Планувайте красиви неща!

-Твоето послание към жените?

-Всички жени трябва да мислят за прекрасното си "Златно време", което ги очаква, и да се борят да останат дами до сетния си дъх, да запазят достойнството и самочувствието си. Да не забравят нито за миг, че са не само майки, баби, но и... жени! Най-красивата носия е българската, най-шарените конци са българските, най-богатата душевност е тази на българката. Оставете модата, оставете стереотипите, бъдете това, което сте. Не се оставяйте времето да ви смачка! Грижете се за себе си, сложете панделка, две ролки, слушайте музиката, която обичате. Рисувайте по ноктите си, бъдете жени до последно!