Филип Антъни Хопкинс е роден през 1937 г. в навечерието на Новата година, в градчето Порт Толбър, Уелс, и още като дете проявява своя затворен характер. Предпочита да си стои вкъщи, да свири на пиано или пък да рисува, отколкото да си играе със своите връстници.

На Антъни му било трудно в училище, защото имал дислексия, заради която не може да чете и пише правилно. Съучениците гледат на него по различен начин и го наричат Лудия Хопкинс.

Освен по рисуването и музиката, започва да се увлича и по актьорската игра. През 1961 г. го приемат в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон. 4 години по-късно го канят в Националния театър, където на прослушването Антъни избира да чете пиесата „Отело”.

„Аз просто уча репликите, излизам и ги казвам – лесно е”, казва талантливият актьор. През 1966 г. той прави дебюта си в киното с The White Bus ( „Белият автобус”).

Актьорът има пет номинации за "Златен глобус", четири номинации и три награди на Британската академия, четири номинации и един спечелен „Оскар“ за главната му роля на Ханибал Лектър.

През 2001 г. е обявен за „Мъж на годината” от Харвард. Актьорът разгневява британските медии с решението си да стане американски гражданин през 2000 г., въпреки че през 1993 г. е удостоен с рицарско звание от самата кралица Елизабет Втора.

Днес го почитаме с няколко негови цитата:

„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова и станах актьор.”

„Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той ми каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.

„Уелският народ има талант да играе, какъвто не се намира у англичаните. На англичаните им липсва сърце.”

„Да върви по дяволите този глупав шоубизнес, този абсурден шоубизнес, тази пълна загуба на време. Обръщам се назад и виждам само пустош. Всичките тези години, прекарани в изкуствена среда. Всичко беше фалшиво.” .

„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”

„Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви предизвикателства. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея,а в живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."