Една велика, но трагична любов: Никола Вапцаров и Бойка

"Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…”

Така звучат първите строфи на едно от най-съкровените, най-интимните и разтърсващи стихотворения в историята на българската поезия. Думите, с които броени часове преди смъртта си Никола Вапцаров се прощава със своята съпруга, със своята любима – Бойка.

Днес, 23 юли, се навършват 79 години от смъртта на  големия Вапцаров. Затова и ви припомняме една велика любовна история...

В необикновеното преплитане между нежната лирика и изтощителното работническо ежедневие, Бойка Вапцарова е неотменната опора в неравните битки на поета с реалността. В неговите идеали, мечти и стремления за един по-добър и справедлив живот.

Бойка и Никола Вапцарови

Двамата се срещат за първи път край фабриката в Бараково през лятото на 1932 г. Бойка била поканена от група студенти и младежи от Горна Джумая (днешен Благоевград) на традиционния събор в близкото село Бараково. Приятелите ѝ възнамерявали да я запознаят с Никола, техен приятел, завършил наскоро Морското машинно училище във Варна. Срещата се състояла в ресторант „Картината”. В мига, в който погледите им се преплели, двамата се влюбили един в друг. Така описва денят на тяхното запознанство Бойка в биографичната книга „Спомени за Вапцаров“.

Вапцаров, висок 1,81 см, мълчалив, външно недодялан, наричал бъдещата си съпруга „бяла врана”, заради това, че се обличала като модерна жена, а той в контраст с нея – с вехти и неугледни дрехи.

Бойка Вапцарова

Когато се венчават, родителите на Бойка са против. Те не са съгласни любимата им дъщеря да пристане на един мърляв и беден работник със съмнително настояще и неясно бъдеще. Въпреки неистовия плач на майка ѝ, Бойка се качва на файтона, с който Никола е дошъл да я вземе от дома ѝ в Горна Джумая (днешен Благоевград). На 11 февруари 1934 г. Бойка се омъжва за него в Кочериново. Родителите ѝ не идват на сватбата.

Двамата живеят заедно в Кочериново и София до арестуването на Никола.

От мига на първата им среща до фаталния край те непрекъснато са изправени пред чудовищни трудности и мизерия, сблъскват се с най-голямата трагедия в живота на един човек – почива 8-месечният им син Йонко. Второто им дете умира при преждевременно раждане. Въпреки тегобите и отчаянието, въпреки сълзите и несгодите, нищетата и раздиращата болка, двамата остават верни на любовта си... до вечерта на 23 юли 1942 година.

Тогава Вапцаров, обвинен в антифашистка дейност, е осъден на смърт. Поетът е арестуван на 4 март 1942 г. като участник в подривна група, която е действала срещу немските войски в България. Групата е организирала снабдяването на съпротивата с оръжие, документи и квартири. Още същата вечер той е ескортиран до Гарнизонното стрелбище в София и... разстрелян...

Като поет Вапцаров е силно повлиян от творчеството на Яворов. Когато е влюбен, пише на Бойка: „Не си въобразявам, че съм Яворов, но ти можеш да бъдеш Лора…”
Стихотворението „Прощално”, което Вапцаров пише в килията миг преди смъртта си, е символ на безсмъртието, което само истинската любов може да роди.

За разлика от Лора обаче, опечалената Бойка Вапцарова намира сили и избира живота!

За последния арест на съпруга си тя пише следното:
„Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, но аз вече бях свикнала.
Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата. Кольо започна да ме успокоява, казваше не бой се, вкъщи няма нищо опасно.
Започна обиск.
Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият началник на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, така го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и каза на Гешев: „Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко отговарям само аз.”

През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред радио “София“ как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – „платно, да не ги изяде влагата.”

Листчето с „Предсмъртно” и „Прощално” Бойка твърди, че непрестанно носела със себе си...

През 2010 г. трагичната любовна история на Никола Вапцаров и Бойка оглавява класация на предаването по БНТ „Българските събития на XX век“. В нея според зрителския вот тя е избрана за най-вълнуващата българска любовна история на миналия век...

Бойка и Никола Вапцарови

ПРОЩАЛНО
На жена ми
 
Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
 
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Четете още: Петя Дубарова: Българската поетеса, в която живееше цялото небе