На днешния ден, 21 януари, от този свят си отива от най-големите поети и национални герои, оставили незаличима следа в българската история – Любен Каравелов.

Годината на неговото раждане е спорна. Според някои източници тя е 1834, според други - 1835 г. Мястото обаче е ясно – люлката на Освобождението – Копривщица. Градът, в който са родени и други видни имена от възрожденския и освободителен период на България - Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и други.

Освен с енциклопедичните си трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история и нумизматика, Каравелов е известен и с участието си в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния, в началото на 70-те години на 19 век.

Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината.

След Освобождението се включва в създаването на комитет Единство, който организира Кресненско-Разложкото въстание.

Любен Каравелов си отива на 45-годишна възраст в Русе. Денят е 21 януари, а причината – туберколоза.

Огромно е наследството, което Каравелов оставя след себе си в културната, литературна и политическата история на страната ни. За жалост с времето все по-малко са онези, които успяват да го видят. Които успяват да го оценят!

По повод годишнината от рождението му, припомняме тези силни цитати и откъси от неговото непреходно творчество:

"Важността на религията изчезва пред успехите на цивилизацията и нейното място се заема от общия възглед за народност и свобода."

"Сърбите и българите могат да живеят под едно правителство, а всеки народ да си има свое вътрешно самоуправление."

"А да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи; за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек."

"Българите не търсят чуждото, но не дават и своето."

"Между китайците и гърците съществува голямо сходство: китаецът извлича сичките свои мъдрости из книгите на Буда и не ще и да знае за съвременните науки и за съвременното човеческо развитие, а гърците смучат Демостена и Сократа като пиявици и малко обръщат внимание на негръцките истини."

"Когато не умееш да бъдеш кум и да носиш бъклица, то иди да миеш съдовете."

"И лъжата има свой край, и маската се носи до време."

"Без образование ние никога няма да достигнеме до никакво добро."

"У нас всичко става за пари… Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!"

"Народът плаща, сиромасите пъшкат, баба Кера дава последнята си парица; а децата си остават патенца, какъвто е и учителят им."

"У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Ако надникнете в училищата си, то ще да ни се доплаче; а ако разгърнеме нашите периодически списания (даже нашите книги), то трябва да се пукнеме от смях."

"Обязаността на всеки писател и на всеки педагог е да бъде прост и да говори със своят собствен език."

"Свободата не ще екзарх, иска Караджата."

"Ние сме родени да кърпим чуждите дрехи."

"У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и мустаките. А умът им, разумът им и честта им са съвсем маловажни неща."

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!" - Из „Българи от старо време”

„Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и чуждото изучете –
от свойто – не гнусете:
който майка заборави,
бог ще го задави,
чужди люде не прибират
и в къщи не пущат;
свойте деца стават чужди
и за злите няма
в цяла земя безконечна
радост домакинска.” - Из „Учете се, братя мои”

Главата си аз всякога държа високо,
душата ми е горделива, кораво е моето сърце,
ала и самият цар да хвърлеше на мене своето око,
и пред него не щях да наведа моето лице.
Но пред тебе, моя майко – да ти кажа право, –
колкото и да съм горделив, зъл и неукротим,
пред тебе се укротява моето сърце кораво,
и аз съм от свещени трепет удържим!
Духът ли твой тайнствено смирява
моят горделиви нрав – твоят дух свети и високи,
който в най-високите неща смело проникава,
като молния лети и в душевните тайни дълбоки.
Аз треперя, когато си припомня
колко пъти съм аз униние и мрак
поселявал в твойта душа, о, майко,
в твойта света души, която ме обичаше така!

С болна душа се разделих от тебе:
искаше ми се всичката земя да обходя,
искаше ми се на нея любов да найда
и на тая любов да отдам и сам себе.
За нея аз навсякъде, навсякъде ходех,
по всичките врата тропах аз с печал
и трохици любов, като просек аз просех –
но всеки ми е ненавист злобно подавал.
И се аз вървях, търсех само любов,
търсих навсякъде, а ниде не найдох,
и най-после при тебе, дома, о майко,
печален и болен аз дойдох.
И излезе ми ти насреща и ясно
в твоите очи, моя майко, видях
всичката любов, която аз жаждах
и сe търсех така дълго и напразно! - Из „До моята майка”

Ниво, моя, ниво,
ниво позлатена!
Кой ще да те оре,
нивичко свещена?

Обрасла си, ниво,
с търне и буряни;
ровена, копана –
от върли душмани.

Или са теб, ниво,
синове презрели,
с емижи, с черясла,
с плугът не орали?

Братя мои мили,
вий, юнаци славни!
Орете, засейте
свойта света нива!

Засейте я гъсто
с чиста света правда,
ваше дребно семе
не ще е напусто.

Света дума „правда”
ще расте, ще зрее...
Вечна му е памет,
който я посее. - Из „Нива”

Четете още: Димчо Дебелянов: Аз искам да те помня все така...