"Кой смяташ, че най-близко следва идеите на Имануел Кант - Фридрих Шелинг, Йохан Фихте или Паул Ноторп (който може да ти се вижда прекалено авангарден, но все пак)?" - това е въпрос, който бихме задали на мъж, за да проверим нивото на интелекта му. Правилният отговор не е очевиден, но е много по-прост - Георг Хегел. Това, разбира се, е шега и забавен начин да се правим на интересни пред мъже, които пък се преструват на умни и обикновено не издържат този малък тест.
Неслучайно името на знаковия представител на немската идеалистическа философия редовно е поставяно редом до това на Кант, като се смята, че е оказал огромно влияние върху философията от втората половина на XIX и XX в., а периодът след 60-те на XX в. често е наричан от специалистите "хегелиански Ренесанс". Защо това е така? По случай годишнина от смъртта на именития философ решихме да съберем няколко доказателства, че макар и да не е сред нас сега, Хегел всъщност е безсмъртен.
Социологът, политикономист и политически журналист Карл Маркс определя труда на Хегел "Феноменология на духа" като "истински извор и тайна на Хегеловата философия". Това съвсем не е случайно - философията на Хегел изиграва голяма роля във формирането на марксизма, който усвоява според концепциите си най-ценното в нея, а именно диалектиката, като я преработва в учение за развитието на природата, обществото и мисленето.
"Понеже бракът включва в себе си елемента на чувствата, то той не е абсолютен, а неустойчив и съдържа възможността за разтрогване. Но законодателствата трябва във висша степен да затрудняват използването на подобна възможност и да опазват правото на нравственост срещу каприза" - категоричен е философът.
За държавата Хегел смята, че нацията е това, което има "общ език". Понятието "общ език" според философа е това, което сплотява народа и позволява да има, малко или много, "дух на народа". Всяка нация има специфичен национален гений, чиито дух е конкретно проявление на всеки един аспект от неговото съзнание и воля, неговата религия, политика, етика, законодателство, наука, изкуство, механични умения, всичко носи неговия печат.
През 1830 година шестдесетгодишният Хегел става ректор на Берлинския университет. Артур Шопенхауер вече преподава в същото учебно заведение от 10 години и още с влизането му в академичната среда съперничеството му с Хегел започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер в полза на тези на Хегел и той отпада от академията. Георг Хегел кикога не коментира случката.
В посмъртно издадената "Лекции по философия на историята" са публикувани следните думи на философа, казани пред негови студенти: "Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание".
Смята се, че последните думи на Хегел са "И той не ме разбра". Съгласно неговото желание, на 16 ноември той е погребан в Доротеенщатското гробище, до гробовете на Фихте и Золгер.
Може би най-популярните думи на Георг Хегел са, че може би само един човек на света го е разбрал, но и той не го е разбрал правилно. Затова ние предпочитаме да ви оставим с малко по-позитивно изказване на философа, а именно: "Нищо велико на този свят не се прави без страст".
Четете още: Киркегор VS. Достоевски