На днешната дата отбелязваме една от най-големите загуби в световната литература – смъртта на големия писател Ханс Кристиан Андерсен. В негова памет ще си припомним част от биографията му, както и няколко спиращи дъха цитата.

Той е роден на 2-и април 1805 г. в Оденсе, Дания, в обикновено семейство от работническата класа на обущар и перачка, но съществува и допускането той да произхожда от кралски род. Когато е само на 11 години, Ханс Кристиан Андерсен загубва баща си и остава напълно сам с майка си Ан Мари. Три години по-късно бъдещият велик писател заминава за Копенхаген, за да се развива като актьор. Не след дълго се завръща отново в родния си град и продължава образованието си в училище. В този период се заражда и страстта му към литература и прави първи опити за собствено творчество. Въпреки големия му талант той е игнориран от учителите си и не получава тяхната подкрепа. Сред любимите му автори са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

Първият голям успех на Ханс Кристиан Андерсен идва с разказа му „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“ през 1829 г. По това време издава и книга с поеми и пътеписи. Обещаващият млад автор получава кралска субсидия, която му дава възможността да пътува из цяла Европа, за да продължи развитието си. През 1835 г. излиза романът му „Импровизаторът“, с която затвърждава успеха си. Няколко месеца по-късно Ханс Кристиан Андерсен започва да пише приказки, които се превръщат в едни от най-големите класики в историята на световната литература. Въпреки че пише и други произведения, Ханс Кристиан Андерсен е най-известен именно с произведенията си за деца.

Следващите две книги, които писателят издава, са любими на критиците „О.Т.“ и „Само цигулар“. През следващите няколко години Ханс Кристиан Андерсен продължава да пише както детски произведения, така и литература за възрастни, издава няколко автобиографии, пътеписи и след посещения в Швеция бива завладян от скандинавизма. След 1845 г. някои от приказките му като „Малката русалка“ и „Новите дрехи на Краля“ биват преведени на английски език и достигат голям успех на международно ниво. От това време датира и приятелството на Ханс Кристиан Андерсен с Чарлс Дикенс, на когото отива на гости два пъти в дома му в Англия. Десетилетия след смъртта си Андерсен придобива световна слава като се превръща в любим автор на малки и големи. Приказките му биват екранизирани като може би най-известната от тях остава „Малката русалка“.

Въпреки че великият писател се влюбва многократно, така и не се жени. Според някои сведения той се е интересувал както от жени, така и от мъже.

През 1872 г. писателят претърпява сериозна травма след падане от леглото си в дома си в Копенхаген. В същата година излиза и последната му книга с приказки. Разболява се от рак на черния дроб и умира на 4-и август 1875 г. Правителството на Дания признава Ханс Кристиан Андерсен за национална гордост още приживе, благодарение на което до края на живота си получава специална пенсия. Малко преди смъртта му в родината му е издигнат негов паметник, който и до днес се намира в градината на замъка Росенбор.

„Чистотата е най-добрата красота!“

„Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно“.

„Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат“.

„Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите“.

„Русалките нямат сълзи и затова се измъчват много повече".

"Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв."

Четете още: Джоан Роулинг: Смъртта е просто следващото голямо приключение на живота