На днешния ден – 4 август, 1792 г., се ражда един от най-бележитите представители на романтизма в английската литература, нарекъл себе си "отмъстител на вековни несправедливости" – Пърси Биш Шели.

Талантливото му перо остава незаличим отпечатък в историята на човечеството. Без него поезията нямаше да бъде това, което е. С великолепния изказ на словото си Шели се превръща в алманах за поколения поети след него и в идол за милиони читатели по света.

Портрет на Пърси Биш Шели, худ. Амелия Кюран, 1819 г.

След себе си остава безценна съкровищница от произведения, след които като перли блестят поемите "Адонаис", "Кралица Маб", "Епипсихидион", "Освободеният Прометей", както и множество стихотворения, най-известното от които е "Лека нощ", чийто превод на български от проф. д-р Симеон Хаджикосев звучи толкова вълнуващо и красиво:

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Шели загива по време на морска буря още ненавършил 30 години. Тялото му е кремирано, а сърцето му - прибрано от втората му съпруга - писателката Мери Шели (автор на емблематичния роман "Франкенщайн"), която го пази до сетния си дъх. Едва след смъртта ѝ то е погребано в протестантското гробище в Рим, под сянката на лаврови клони и кипариси.

На надгробната плоча е написано: "Пърси Биш Шели – Сърце на Сърцата", а под надписа са изваяни стиховете на Шекспир:

"Ни една частица от него не увяхна;
тъй както морето се мени,
така и той се превърна
в нещо богато и странно…"

Почитаме таланта на този изтъкнат творец на изящното слово с шепа от неговите безсмъртни мисли и прозрения за живота, поезията и любовта:

"Въображението е велик инструмент на морала и доброто."

"В нашата епоха и любовта се продава."

"Общественият строй, в който живеем, е смес на феодални дивотии и несъвършена цивилизация."

"Поетът е славей, който стои в мрака и пее, за да почете собствената си самота със сладки звуци."

"Поезията е паметник, в който са запечатани най-добрите и най-щастливите мигове на най-добрите и най-щастливите умове."

"Все повече ненавиждам съществуващия ред, задъхвам се от омраза, като мисля за среброто, за разкоша, за баловете, за титлите, за короните."

"Никой не може да бъде опозорен от действия на друг."

"Колкото повече учим, толкова повече откриваме собственото си невежество."

"Поетите и философите са непризнатите законодатели на света."

"Радостта, веднъж загубена, е болка."

"Не се страхувай от бъдещето, не плачи за миналото."

"Поезията е огледало, което прави изкривеното красиво."

"Мъдреците искат любов, а тези, които са влюбени, искат мъдрост."

"Човек няма право да убива своя събрат. Дори да е в униформа."

"Всяка любов е сладка, дадена или получена."

"Храната на поета е любовта и славата."

"Най-прекрасните песни са тези, които разказват най-тъжните ни мисли."

"Най-разрушителната грешка, която е направена някога на света - това е отделянето на политическите науки от нравствеността."

Портрет на Шели, пишещ „Освободеният Прометей“, худ. Джоузеф Севърн, 1845 г.