Тя е една от най-великите оперни певици на XX век. Невероятната Мария Калас. Родена е на 2 декември 1923 година, а ни напуска на 16 септември 1977 г. Нека си припомним историята ѝ:

Ако трябва да я опишем с няколко думи, ще го направим така - трагична красота, страст и феноменални вокални възможности. Коронните ѝ роли в "Норма" от Белини, "Тоска" от Пучини, "Травиaта" от Верди са само малка шепа от океана на нейния знаменит репертоар.

Бъдещата звезда на "Ла Скала" и "Ковънт Гардън" се ражда в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. в семейството на гръцките емигранти Георгиос и Евангелия Калогеропулос, които я наричат с мъдрото име Мария Анна София Кекилия Калогеропулу. Впоследствие решават да го променят на Мария Калас.

Учи оперно пеене в Гърция при знаменитото сопрано Елвира де Хидалго.

Истинската ѝ кариера започва с триумфалното представление на "Джоконда" на сцената на "Арена ди Верона" през 1947 г.

Дебютът ѝ в "Ла Скала" през 1950 г. обаче надминава всякакви очаквания на публика и критици. Целият свят е в краката ѝ. Всички говорят за Мария Калас. Следват шеметните ѝ изяви на най-големите световни оперни сцени, сред които Парижка опера, "Ковънт Гардън" и мнoго други.

Интересен факт от живота ѝ е дългогодишната връзка на легендарното сопрано с гръцкия милионер Аристотел Онасис. Болката от раздялата им, сватбата на Онасис с Джаки Кенеди и последвалата негова смърт, отчаянието и мъката, от които Калас не може да се освободи, отслабналото ѝ сърце – всичко това се отразява пагубно на душевното ѝ и физическо състояние.

В ранния следобед на 16 септември Мария е в самотния си апартамент в Париж. На прага на банята тя се хваща за гърдите и пада. Някой може би ще каже, точно както трогателната Виолета от "Травиата".

Нейният глас до днес е ненадминат и ще остане да звучи с цялата си вдъхновяваща жизненост и божествена прелест през вековете. Така както и нейните красиви и мъдри послания:
 

"Любовта е по-прекрасна, когато не си омъжена.”

"Подготвям се за репетиции, както бих се подготвяла за брак.”

"Жените не са достатъчно близки с мъжете. Трябва да направим така, че да сме им необходими. Въпреки това ние имаме най-силното оръжие в ръцете си – това, че сме жени.”

"Не се нуждая от пари, скъпи. Аз работя за изкуството.”

"Или се раждаш артист, или изобщо не ставаш. Оставаш артист дори и гласът ти да се срине."

"Не ми говори за правила, скъпи. Където и да остана, аз правя проклетите правила."

"Не им позволявай да отнемат мечтите ти."

"Само кучетата ми никога няма да ме предадат."

"За да успееш, трябва първо да приемеш провалите си."

"Трябва да има закон, който да забранява на децата да се качват на сцена. Децата трябва да имат прекрасно детство. На тях не трябва да им се дават прекалено много отговорности.”

"В какво се състои разликата между добрите и великите учители? Добрият учител развива способностите на ученика до предела им. Великият учител може да види този предел."

"Няма да убия враговете си, но ще ги накарам да паднат на колене. Ще го направя, мога, трябва."

"Нямам нито един светъл спомен от родината си. Единствено когато пеех, чувствах, че ме обичат."

"Когато не ми останат врагове, тогава ще разбера, че нищо не струвам."

"Любовта е по-важна от всеки артистичен триумф."