Автор
Антония Михайлова

Мери Шели: Създателката на най-тъжното чудовище – Франкенщайн

На днешната дата – 1 февруари 1851 г. от света си отива именитата английска писателка, вдъхнала живот на едно от най-зловещите и, същевременно, тъжни чудовища от световната литературна класика – Франкенщайн.

Шели е рожба на любовта между писателите Мери Уолстънкрафт и Уилям Годуин. Тя е истински прецедент не само за времето си, но и за съвременния литературен свят. Едва 19-годишна, Мери Шели става първият млад и начинаещ автор, чийто дебютен роман преминава през времето и пространството, за да се сдобие с неувяхваща до ден днешен непомръкваща слава.

"Франкенщайн, или съвременният Прометей", създаден от втората съпруга на знаменития поет Пърси Шели, се превръща в най-емблематичното произведение от жанра готически ужас и остава в историята на литературната класика като една от най-великите и любими на поколения читатели творби по целия свят.

Мери е само на 25 години, когато на 8 юли 1822 г. в малка яхта, плаваща от Ливорно за Генуа, пътува съпругът ѝ Пърси Шели. Силна буря преобръща кораба и всички на борда му загиват. Дни наред телата на пътниците се носят в прегръдките на океана, докато най-после вълните ги изхвърлят на брега. Тялото на поета е разпознато по любимите книги, пъхнати в джобовете му. То е изгорено на самия бряг, а прахът му е погребан в английското гробище в Рим.

След смъртта на своя любим, в продължение на 30 години, Мери прекарва живота си в самота и уединение в Лондон. За да осигури на сина си образование, тя неуморно превежда, рецензира, пише статии и още пет романа. Напуска света на 1 февруари 1851 г.

В чест на великата писателка ви представяме нейни размисли за живота, любовта и мечтите. А за финал ви припомняме и една малка шепа от незабравимите послания, завещани ни от великата авторка в знаковата ѝ книга "Франкенщайн, или съвременният Прометей":

„Началото е винаги днес.”

„Пожелавам на жените не да имат надмощие над мъжете, а над себе си.”

„Нищо не е толкова болезнено за човешкия ум, колкото голямата и внезапна промяна.”

„Ако не мога да вдъхновя любов, ще причиня страх.”

„Едва ли е изненадващо, че жените се концентрират върху начина, по който изглеждат, вместо върху това, което е в умовете им.”

„Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него.”

„Кралят е винаги крал – и жената винаги жена: неговата власт и нейният пол винаги стоят помежду им, както и обратното.”

„Моите мечти са били само веднъж по-хубави и приятни от моите произведения."

„От дете най-обичах да прекарвам часовете за отмора в „съчиняване на истории“. Но имах и по-любимо занимание - да строя въздушни замъци, да сънувам наяве, да потъвам в мечти за въображаеми събития. Мечтите ми бяха не само фантастични, но и по-приятни от всичко, което пишех. В писането аз бях просто един добросъвестен имитатор — вместо да записвам роденото от собствения ми ум, подражавах на направеното вече от други. Това, което пишех, бе предназначено поне за още едни очи — за приятелката ми от детските години, докато мечтите бяха само мои, с никого не ги делях, те ми даваха убежище, когато бях огорчена, върховно удоволствие, когато бях свободна.“ (Думи, изречени от Шели по повод успеха на романа "Франкенщайн, или съвременният Прометей").

Цитати от "Франкенщайн, или съвременният Прометей":

„Няма нищо по-непостоянно в живота от чувствата.“

„За да проникнем в тайните на живота, трябва първо да се обърнем към смъртта.“

„Нищо не допринася така за успокояването на духа, както непоколебимата цел — точка, върху която душата фокусира интелектуалния си поглед.“

„Ние сме наполовина хора, несъвършени същества, ако някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас — а такъв трябва да е истинският приятел — не ни помогне да усъвършенствуваме нашата слаба и грешна природа.“

„Ти, който ме създаде, ме ненавиждаш; на какво мога да разчитам тогава от страна на останалите хора, които нищо не ми дължат?“

„Уви, Виктор, когато лъжата изглежда толкова правдоподобна, кой може да вярва в щастието?“

„Какво ще спре дръзкото сърце и непоколебимата воля на човека?“ 

Четете още: Алфред Хичкок: Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират