Солженицин: Човек е щастлив, стига да избере да бъде щастлив

30 ноември 2018 | 11:18
2217
0
Снимки: Wikipedia
0

На днешния ден – 30 ноември, стар стил (11 декември – нов стил) се отбелязват 100 години от рождението на световноизвестния руски романист, драматург, историк и дисидент – Александър Солженицин.

Един от писателите, благодарение на когото обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Животът на Александър Солженицин е изпълнен с редица изпитания и безброй рискове. Роденият през 1918 г. в Кисловодск, Русия, бъдещ създател на едни от най-великите шедьоври, влезли в съкровищницата на литературната класика, завършва математика и физика непосредствено преди началото на Втората световна война.

Назначен е в чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради критиката му срещу Сталин в писмата му до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 г. – без съд, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Изпратен е в затвора Шарашка, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Преживяванията и емоциите си през тези години описва в романа „В първия кръг“.


След известно време е преместен в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛАГ. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелаг ГУЛАГ“.

През 1952 г. Солженицин се разболява от рак, от който се излекува като по чудо в болницата в Ташкен, Узбекистан, през 1954 г. Престоят си в лечебното заведение писателят отразява в повестта „Раково отделение“.

Александър Солженицин като лагерник през 1953 г.

По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Русия и да започне работа като преподавател по математика и физика. Учителската си дейност съвместява с работата си над книгите.

Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. Следва издаването в чужбина на автобиографичния му роман „В първия кръг“ (1968 г.) и повестта „Раково отделение“ (1968 – 1969 г.).



Солженицин става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г. Не след дълго КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг ГУЛАГ“. Конфликтът се изостря и през 1974 г. писателят е прокуден от родината си.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. се завръща в родината си.

През май 1997 г. писателят е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена парична награда за литература (на стойност от 25 000 долара).

Сърцето на Александър Солженицин не издържа и на 3 август 2008 г. след масивен инфаркт той си отива, оставяйки след себе си велики произведения, събрали в себе си бунта и емоциите на един гений.



В чест на именития творец ви поднасяме част от неговите мъдри послания и житейска философия:

„Притежавай само това, което можеш да носиш със себе си. Знай езици, опознавай страни, познавай хора. Нека паметта ти бъде куфар за път.“

„Нека лъжата дойде на света, нека дори триумфира. Но не чрез мен.“

„Образованието не добавя ум.“

„Интелигент е този, чиято мисъл не е подражаваща.“

„Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.“

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

„Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.“

„Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек.“

„За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.“

„Време е Запада да защитава не толкова човешките права, колкото човешките задължения.“

„Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето; които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от дома си, си "удря главата" в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.“

„Човек си поставя за цел да покори света, но по пътя губи душата си.“

„Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения ни живот. И едното, и другото са винаги в наша власт.“

„В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата.“

„Демокрацията в Русия не е заплашена, тъй като истинска демокрация у нас няма. Може да ни бъде отнето само нещо, което имаме.“

„Работата – както и тоягата – има два края: ако работиш за хората, дай качество; ако го правиш за началника – дай показност.“

„Когато истината е открита от някого друг, тя губи част от своята привлекателност.“

„Единственото нещо, което може да замени опита, който нямаме, е изкуството и литературата.“

„Човек е щастлив, стига да избере да бъде щастлив. Тогава никой не може да го спре.“

„Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство.“

„Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек.“

Четете още: Фьодор Достоевски: Умната жена и ревнивата жена са две различни неща

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени