"Когато видите хората да вървят в една посока, веднага тръгнете в другата - хората винаги грешат!" Така смята Хенри Чарлс Буковски - мъжът, който ни разкри толкова много за природата на жените и живота. Роден на днешната дата през далечната 1920-та година в Андернах, Германия, той винаги е бил категоричен в елегантната си мизантропия. И не се срамува да си признае, че "не мрази хората - просто предпочита да не са около него". Еднакво е добър в романите ("Поща", "Жени", "Factotum", "Криминале", "Холивуд", "Капитанът отиде на обяд и моряците превзеха кораба"), разказите ("Нощни улици на лудостта", "Пиянска амнезия", "Тежко без музика", "Отсъствието на героя" и др.) и поезията ("Присмехулнико, пожелай ми късмет", "Любовта е куче от ада" и др.) и мненията за него винаги са полюсни - или го обожаваш, или го мразиш.
Циничният му, директен език впечатлява с привидната си простота на изказа, а на втори и трети план остават многото послания и внушения, които той щедро предоставя на читателите си.
Няма да ви занимаваме с биографични справки за автора Буковски. Но можете да се срещнете с неговото литературно алтерего Хенри Чинаски освен в много от книгите му и в два филма, базирани по негови произведения - "Barfly" (с Мики Рурк и Фей Дънауей) и "Factotum" (с Мат Дилън и Мариса Томей).
След всички истории за алкохол, жени, лека дрога, жени, нелепи ситуации, жени, сбивания, жени, залагания на конни надбягвания и... жени животът на Буковски се слива с приказните преживявания на Чинаски, от което печелят читателите. И въпреки привидно коравия и безчувствен стил и език на автора, всъщност Чарлс Буковски е емоционален поет с ранима душа, в което лесно можем да се уверим например от едно от най-искрените и тъжни негови стихотворения.
СИНЯТА ПТИЦА
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде силен за нея.
Хей, казвам , стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз я поливам с уиски и издишвам срещу нея
цигарен дим,
и курви,
и бармани,
и продавачи
така и никога не узнават,
че тя е там вътре.
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде силен за нея.
Хей, казвам ,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
Искаш да провалиш всичко?
Да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем,
когато всички останали спят.
Хей, казвам , знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
После я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво,
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача,
а ти?
Четете още: Къщата на духовете на Исабел Алиенде