Знае ли някой какво е Светъл дух? Или точният въпрос е – помни ли някой Светлия си дух?
Кога забрави всеки от нас, че рицарското в мисълта я прави промисъл, че доброто издига душата над злободневието и ѝ помага да диша, че светлината блести, за да не се спъваме в тъмнината на собственото си забвение...
Приживе Алеко Константинов щеше да даде за пример десетки хора, носещи този дух, но не и себе си. Затова пък Боян Папазов и Маргарита Младенова ще пощадят неговата скромност и по поетичен начин ще ни разкажат за Духа му.
Той в думи и мисли, които Тя ще съживи на сцената на Народния театър в постановката „Рицар на Светия дух”.
Пиеса, която ще опрости грешките ни на 13 януари - 150 години от рождението на Алеко Константинов.
"Пиесата е за това каква загуба е, че е изчезнал от живота ни този Светъл дух, който Алеко е носел. Неговата невероятна способност да вижда злото и да може да прощава. Наистина е бил от малкото българи, които са вярвали в жеста на прошката", казва Маргарита Младенова.
Пиесата, посветена на Алеко Константинов, е създадена на основата на богат документален материал, неизвестни текстове и писма – както на безсмъртния творец, така и на хора от най-близкото му обкръжение.
В нея има много наивност! Наивност, която не граничи с инфантилност, а звучи в синхрон с всички дълбоки, справедливи, опрощаващи и чисто човешки нотки в душите ни.
Площаден театър, разчитащ на това, в което вярва човекът – „И в този смисъл е наивно, защото вярваш, че човек е наивен в известен смисъл. Глупав от гледната точка на прагматиците, на скептиците, на ожесточените българи”, допълва Маргарита Младенова.
Снимка - Атанас Кънчев
В постановката става дума за нелепата смърт на Алеко Константинов, който е убит по погрешка - изстрелите са били предназначени за друг във файтона, в който се е возил, а именно за Михаил Такев.
Всъщност, грешката е само привидна. Убийците са били готови да ликвидират всеки във файтона, за да подсигурят смъртта на врага си.
Не звучи ли този сценарии толкова днешно?
„Има текстове, които, днес като ги слуша човек, настръхва от предупрежденията на Алеко.” (Маргарита Младенова)
Иван Бърнев играе духа на Алеко Константинов - Светъл дух, върнал се след смъртта си, за да прости на своите убийци.
Снимка - Атанас Кънчев
Валентин Танев е в ролите на разновидности на байганьовското - кмета Петър Минков, идеолог на убийството на Алеко, ректор, министър...
Снимка - Атанас Кънчев
Участват още Валентин Ганев, Ана Пападопулу, Теодор Елмазов, Станислав Генчев, студентите Петко Петков и Васил Дуев.
Снимка - Атанас Кънчев
Сценографията и костюмите са на Даниела Ляхова. Композитор е Асен Аврамов.
Снимка - Атанас Кънчев
Думи от автора Боян Папазов
„За появата на тази „алкохолна халюциноза” съм благодарен на Тончо Жечев. Имах щастието да познавам лично този проникновен български мислител. Някъде около 1985 г. прочетох есето му „Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо”. Там Т. Жечев е написал: „Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова, и ние сме спасени.”
Плашещото прозрение на Тончо ме преследва около десетилетие. Пиеса за „противоотровата” Алеко Константинов реших да пиша през 1992 г.”
Боян Папазов е автор на 12 пиеси. "Бая си на бълхите" (1999) печели наградата „Икар" на Съюза на артистите. "Продавате ли демони?"(2003) е отличена с първия „Аскеер" за съвременна драматургия, а следващата - "Бяс" (2005) е номинирана за "Икар".
Сценарист е на игрални филми, сред които "Всичко е любов", "Дом за нежни души", "Една жена на 33" и др. Автор и режисьор е на документални филми.
"Рицар на Светия Дух" получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма "Иван Радоев" през 2007 г.
„Рицар на Светия дух”
Народен театър „Иван Вазов”
13 януари (неделя)
19 часа