2017 година определено е сред силните в професионално отношение за неостаряващия и харизматичен алфа-актьор на Холивуд - 55-годишния Том Круз.

След като се въплъти в главната роля на авантюрист и археолог ала Индиана Джоунс във фантастичния хорър „Мумията“, който имаше премиера преди няколко месеца, сега господин Круз сервира на нашето внимание нова роля, която му приляга като шит по поръчка костюм.

Звезда номер едно в продължение на почти 4 десетилетия, той е доказал, че умее да пресъздава най-различни персонажи, но очевидно най-голямо удоволствие му доставя да влиза в кожата на лоши момчета с миловидни усмивки или на екшън тарикати, решени да спасят света.

Или да го прецакат.

Какъвто е случаят с новия му герой - Бари Сийл – пилот, който става наркобарон, след като е задържан от колумбийския картел Меделин. Благодарение на трафика на кокаин от Южна Америка, за кратко героят на Круз се превръща в един от най-богатите хора на Америка през 80-те години.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ (American Made) атакаува родните кина този петък, 25 август - и определено е филм, който си струва да се види.

Особено ако сте фенове на теорията, че разпространението на наркотици по света съществува основно благодарение на чадъра, разпъван от страна на службите. А „Бари Сийл: Наркотрафиканът“ бърка надълбоко, замесвайки директно ЦРУ в наркобизнеса и в утвърждаването на правителствата и картелите в Колумбия и Никарагуа.

Посланието е още по-силно, тъй като е вдъхновено от истинската история на човека на име Ейдлър Бериман – Бари Сийл.

Сюжетът представлява перфектна смес от истина и фикция, за да се създаде героична история, украсена със зрелищни сцени.

Бари Сийл е граждански пилот, който работи за корпорацията Trans World Airlines (ТWA), но управляването на самолети за вътрешните линии го кара по-скоро да скучае, отколкото да му доставя удоволствие. Малките сделки и мошеничества разнообразяват дните му, но и насочват към него вниманието на агент от разузнаването. Монти Шафър (Домнал Глийсън, познат от „Междузвездни войни: Силата се порбужда“) се нуждае от смел пилот, който да извършва шпионски дейности в Южна Америка.

Героят на Круз не се колебае дълго дали да приеме „сделката с дявола“, представена под девиза „в името на отечеството“. Известна мотивация са и парите, тъй като Бари има семейство и красива съпруга (Сара Райт), за която трябва да се грижи.

Уж на майтап и от желание за приключения, работата за Бари загрубява и съвсем скоро филмът навлиза в изключително сериозни теми, като например на какво е способно американското правителство, когато става дума за „износ на демокрация“. „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ показва, че намесата на САЩ в политиката на различни страни често се припокрива и с „износ на оръжия“ - а в случая не какви да е, ами руските „АК-47“.

Вносът на наркотици съвсем логично се превръща в подразбиращ се за Бари, тъй като в началото на 80-те картелите започват да придобиват статута на държавни институции в Южна Америка.

Целият политико-криминален хаос връхлита в живота на иначе незаинтересования от „игрите на големите“ герой.

Неговите качества като дързост, лекомислие, липса на прозорливост и авантюризъм бързо го „хвърлят в дълбокото“, изливайки основите на един силно запомнящ се образ. Том Круз вади най-доброто от себе си и пресъздава с артистичен замах действения характер на мъж, който няма навика да се замисля особено над нещата, които му се случват.

Героят е просто „нашето момче, което ще свърши работата“. Но това момче бързо става мултимилионер, по начина по който можеш да забогатееш единствено, когато се радваш на стабилна държавна протекция. Тоест „извън всякакви правила“.

Очарование на филма придава и убедителното пресъздаване на осемдесетте години, което е постигнато не само цветово (използвани са филтри, които създават ретро-усещане у зрителя), но и чрез куп детайли - прически, декори, ретро-автомобили, телефони с монети...

Режисьор е Дъг Лиман, който през 2014-а работи с Том Круз във фантастичния екшън „На ръба на утрешния ден“. Той е познат още като режисьор на поредицата филми за Джейсън Борн с Мат Деймън, както и на филма, който събра Брад Пит и Анджелина Джоли „Мистър и мисис Смит“.

Подобаващо за подобна суперпродукция, сред продуцентите се срещат имена като това на носителя на „Оскар“ Браян Грейзър („Красив ум“), Браян Оливър („Черният лебед“), Тайлър Томпсън („Еверест“), както и Дъг Дейвисън („От другата страна“) и Ким Рот („Вътрешен човек“). Сценарист е Гари Спинели.

Бари Сийл, изигран от Круз, е особено харизматичен.

Дотолкова, че пред очите на зрителя дълго след прожекцията седи усмивката на мъжа, който вместо да бъде спасен, е захвърлен на произвола на съдбата. А съдбата, според класическия жанр на мафиотския филм - е дългата ръка на наркокартела...

Краят е предизвестен, но ние не изпитваме жал, а по-скоро чувство на задоволство, че пред нас, макар и за миг, са се разкрили безскрупулните игри на власт и пари, в които дори най-незаменимият човек, е просто пушечно месо.

А за тези теми не се говори често. И още по-рядко се случва те да бъдат засегнати в някое касово заглавие. В този смисъл „Бари Сийл“ е свежа глътка въздух преди настъпването на есента. Глътка въздух, с която Холивуд поставя край на времето на летните комедии.

Автор: Ема Иванова