Евъргрийните му отиват, точно както и смокингите. С шлифования си глас и джентълменско присъствие Васил Петров е вечна класика в шоубизнеса. Срещам се с джаззвездата в лобито на столичен хотел дни преди мегаспектакъла му „Синатра: Вегас“ 2 в Зала 1 на НДК, който обещава да се превърне в едно от най-стилните и запомнящи се събития на годината. Разбирам, че Васил подготвя ексклузивно шоу в стила на Лас Вегас от началото на 60-те години с авторски аранжименти на вечните хитове на Франк Синатра. С него на сцената ще излязат специалните му гости - американската блус и соул звезда Брус Джонсън, Орлин Павлов и Михаела Филева, а изпълненията им ще бъдат придружени от пищен кабаре балет и звезден Биг Бенд. Режисьори са Румен Григоров и Алекс Борназ.

Билетите са в продажба в мрежата на ticketportal.bg и НДК, а Васил вече репетира усилено. Въпреки че графикът му е запълнен, известният джазпевец успява да ме вмъкне в програмата си и да ми отдели един час от времето си, за да поговорим за нещата, без които не може.

Блясъкът на 60-те години

Едно от нещата, без които не мога, е музиката на миналото. Колкото по-назад във времето се връщам, толкова по-сложен е стилът, а музикалната фраза - по-изящна. Обичам 60-те години с техния характерен бигбендов звук, с блясъка и елегантността им. В спектакъла „Синатра: Вегас“ 2 искам да пресъздам точно тази пищна, но и интимна атмосфера от зората на шоубизнеса. Затова ви каня заедно да погледем в огледалото за обратно виждане и да потеглим назад във времето - към Лас Вегас от началото на 60-те години с евъргрийните на Франк Синатра, с микса от суинг, джаз и боса нова, и с кабаре балета в пищни сценични костюми в стила на прочутите „TheRockettes”.

Публиката-провокатор

Публиката едновременно ме поощрява и ме предизвиква. За мен има смисъл да правя както мащабни спектакли в големи зали, така и да пея в уютни джазклубове. Дори пред мен да има само един човек, ангажиментът ми към него ще бъде същият, какъвто пред хиляди хора. Меломаните у нас, които обичат стойностната музика, никак не са малко. Щастлив съм, че в последните двайсет години постоянно се увеличават и стават все по-образовани.

Маргарита, жената на моя живот

С Маргарита сме заедно от осем години. Освен жената до мен, тя е и моят мениджър. Възхищавам се на амбицията и огромното й желание за работа. Идеята за спектакъла „Синатра: Вегас" - и за първата, и за втората част, която предстои, е нейна, тя е и продуцент на шоуто. Личният живот и работата ни са толкова здраво преплетени, че е трудно да разбереш къде започва едното и къде свършва другото. Любовта ме вдъхновява, изкуството ме кара да обичам.

Бог

Вярващ съм, но не се изживявам като „прекален светец“. Преди концерт винаги отправям молитва към Бог. Когато го направя, сякаш получавам енергия свише, забравям и умората, и проблемите. Кръстникът ми - отец Христо, е моят изповедник. На него мога да кажа всичко, което иначе съм готов да спестя на най-близките ми. Като всеки човек и аз не съм безгрешен. Уча се да се смирявам.

Морето

Обичам Созопол, от години не пропускам Аполония. Старият град е свързан с едни от най-хубавите ми спомени - и музикални, и лични. Навремето, след като приключех с ангажиментите си на фестивала, с колеги и приятели наемахме корабчета от местните моряци и по цял ден пътувахме насам-натам. Много харесвам и Средиземно море, където работата често ме води. Преди дни се върнах от участвие в престижния джазфестивал в Каляри, столицата на Сардиния - красивия италиански остров, по чиито плажове Роджър Мур навремето се е снимал като Джеймс Бонд.

Рисуването

Въпреки че започнах да рисувам на шега, това изкуство се превърна в част от живота ми. Никога не съм се приемал насериозно като художник. Кольо Карамфилов, Бог да го прости, обаче ме поощри да рисувам, след като видя моя графика. „Не знаеш какво си направил, но си го направил добре“, каза ми в типичния си, леко ироничен стил.

Копчетата за ръкавели

Стилът, а не суетата ме водят. Музиката, която правя, изисква да се придържам към определено облекло. Обикновено пея със смокинг или с официални дрехи, а ризите ми са с копчета за ръкавели. Дори само тези копчета да липсват - а аз често ги забравям, когато тръгна на път, комфортът ми се нарушава. Знам, че това са дребни аксесоари, но съм свикнал с тях. Само когато всеки детайл си е на мястото се чувствам сигурен и спокоен.

Четете още: Джани Родари: Сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя