Споровете за необходимостта от разделното хранене не затихват от момента на създаването на тази теория.

Някои го смятат за едва ли не вълшебно средство срещу излишните килограми и панацея за много болести, а други са убедени, че тази диета не само не носи никаква полза, но и нанася вреда на здравето.

Предлагаме ви да се запознаете с аргументите на двете страни.

“За”

Интересен е фактът, че принципите за съвместимостта на продуктите са вълнували хората още в Античността. Римският лекар Целсиус например е определил съчетания от продукти, неблагоприятни за доброто усвояване.

Основоположник на разбирането за различното усвояване на отделните храни е съветският учен акад. И. П. Павлов. Заедно със свои колеги той е установил, че за всеки вид храна се отделят различни по качество и количество храносмилателни сокове, т.е. различните вещества (белтъчини, въглехидрати и мазнини) се преработват в различни участъци от храносмилателния тракт.
Базирайки се на трудовете на Павлов, създателят на теорията за разделното хранене Хърбърт Шелтън е съставил основните правила за съчетаването на продуктите.

Според него, различните продукти (белтъчини, въглехидрати и мазнини) изискват за преработването си различни стомашни ферменти.

Например, за да се преработят белтъчините, организмът произвежда солна киселина, а за да се справи с въглехидратите – алкални ферменти. Ако белтъчините и въглехидратите попаднат в стомаха едновременно, те просто си пречат взаимно на процеса на усвояване, предизвикват ферментация в червата и претоварват храносмилателната система.

Според Шелтън, най-голямата вреда се състои в това, че подобно смесено хранене нарушава работата на задстомашната жлеза, която при едновременното постъпване на белтъчини и въглехидрати, изхвърля в кръвта твърде голямо количество инсулин.

Привържениците на разделното хранене са убедени, че при правилното комбиниране на продуктите, работата на задстомашната жлеза се нормализира, а обмяната на веществата се подобрява и това способства за отслабването без никакви усилия.

Ако сте решили да пробвате тази диета, трябва да усвоите някои правила:

- Продуктите, съдържащи скорбяла (картофи, макарони, хляб, грах) трябва да се употребяват отделно от продуктите, съдържащи белтъчини (месо риба, яйца, ядки, кашкавал). Интервалът между приемането на тези продукти трябва да бъде не по-малко от 2 часа.

- Продуктите, съдържащи скорбяла могат да се комбинират с мазнините (сметана, масло, сланина).

- Съществува група неутрални продукти като пресните зеленчуци ( без картофите) и плодовете (без бананите), които могат да се приемат както с белтъчините, така и с въглехидратите.

“Против”

Противниците на разделното хранене са убедени, че създавайки своята теория, Шелтън е допуснал редица грешки.

Първо, когато сядате на масата, вашият стомах не знае какво има в чинията и той изработва за всеки случай и солна киселина и алкални ферменти.

При разделното хранене повечето от тези вещества се изхабяват напразно и могат да възникнат проблеми със стомаха, т.е. след известно време хората, практикуващи разделното хранене, могат да изгубят способността си за пълноценно преработване на храната.

Второ, теорията за разделната употреба на белтъчини и въглехидрати много трудно се реализира на практика, защото повечето продукти съдържат и едното и другото.

“Въглехидратните” картофи съдържат и известно количество растителна белтъчина, а в месото има т.нар. животинска скорбяла – гликоген. Затова няма смисъл да се измъчваме и да отделяме пържолата от картофеното пюре.

Трето, разделното хранене може да предизвика потиснатост и дори появата на депресия. Известно е, че доброто настроение пряко зависи от наличието в мозъка на някои вещества – хормоните серотонин и допамин. А те се синтезират само ако белтъчините и въглехидратите постъпват в организма едновременно, а не поотделно.

Именно с този факт се обяснява и пониженото настроение на тези, които спазват разделната диета.

Източник: dieti.info