Въпреки изобилието от информационни източници всяко поколение мъже си задава вечните въпроси за секса и изпитва същите страхове и съмнения както предишните поколения.

Затова и не затихват постоянните дискусии – има ли значение размерът на пениса, как може да се уголеми, вредно ли е самозадоволяването, защо и кога мъжът „засича” в леглото, колко трябва да продължи сексуалният акт и колко пъти седмично е „нормално”? По тези въпроси сексолозите имат категорично и проверено от практиката мнение, твърдят от health.bg

Обобщено казано, сексуалният орган е... мозъкът и от него произхожда всичко.

За размера

Около 70 от всеки 100 мъже изпитват съмнения дали органът им е достатъчно голям. Реалността показва, че много рядко членът е толкова малък, че да не позволява нормален сексуален акт. Средностатистически половият член в ерекция при повечето мъже е с дължина между 14 и 17 см. Уголемяването на пениса е основателно единствено когато размерът е изключително малък в резултат от рядко ендокринно заболяване (хипогонадизъм).

В повечето случаи манията за уголемяване е свързана с психологически проблеми - стремеж да се компенсира ниската самооценка.

Няма никакви научни доказателства за ефективността на всевъзможните медикаменти, които се рекламират като средства за уголемяване на члена. Има и хирургически интервенции, но те не правят мъжа „по-ефективен” в секса. Няма връзка между размера на пениса и сексуалните възможности.

За самозадоволяването

Едно от най-погрешните послания, които получават младежите, е за вредата от самозадоволяването. Единствената негативна последица от юношеското самозадоволяване е свързана със страха около него, който се насажда от околните.

Всеки нормален младеж преминава през период на самозадоволяване, който дори е важен за способността му да овладее сексуалните си реакции. Самозадоволяването не може да се отрази неблагоприятно нито върху психичното, нито върху телесното здраве на подрастващите. Сексуалните възможности не могат да бъдат „изхабени” чрез мастурбация.

За ерекцията

Нормалната ерекция насън или при събуждане изключва вероятността от органично заболяване, което да води до импотентност. Ако мъжът има нощни ерекции, но нещата не се получават при опит за сексуален контакт, става въпрос за функционално нарушение от емоционален тип – стрес, притеснение, преумора, липса на реално привличане и др. Това състояние, ако се повтаря често, се преодолява с професионална сексологична помощ. Колкото по-навреме, толкова по-добре, за да не се завърти порочният кръг опит – неуспех – страх – нов опит и нов неуспех...

Другият тип проблеми в ерекцията се дължат на органични причини: неконтролирана хипертония и увреждане на кръвоносните съдове, нелекуван диабет, някои ендокринни, психически и неврологични заболявания, прием на дадени лекарства. Прекаляването с алкохол и цигари и употребата на наркотици често водят до импотентност.

Понякога липсата на ерекция е първи сигнал за влошено състояние на кръвоносните съдове при по-възрастните мъже. Повечето от органичните причини могат да се преодолеят чрез контрол на основното заболяване и чрез прием на медикаменти, предписани от лекар за подпомагане на ерекцията. Не е вярно, че над 60 г. е нормално да възникне импотентност. Човек може да е сексуално активен до най-късна възраст.

За честотата и продължителността

Сексуалният контакт не е лекарство, което следва да се приема в определени дози. Потребността от секс е индивидуална. Тя зависи и от момента, и от партньора. По-скоро човек би трябвало да се запита дали честотата и качеството на сексуалните му контакти отговаря на индивидуалната му потребност в момента, както и на потребностите на партньора, а не дали се вписва в някакви измислени „нормативи”.

Пълноценното сексуално общуване предполага възможност мъжът да се контролира така, че да осигури достатъчно продължителен за партньорката контакт. Това умение се придобива в индивидуалния опит и би могло да се улесни с помощта на някои препарати.