На 29 ноември 2010 г. ни напусна любимият Андрей Баташов. Роден на 10.09.1965 г. във Волгоград, Русия, актьорът е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.

Още като студент започва да играе в Народния - в "Престъпленията на сърцето". Дипломира се през 1989 г. - десет години, след като пристига с майка си от Русия, където е роден във Волгоград. Стефан Данаилов, който вижда в Андрей наследник на Апостол Карамитев, казва на тогавашния директор Дико Фучеджиев: "Това момче е само за нас".

Играе на три театрални сцени: „Иван Вазов", „Сълза и смях" и театър „199". Има титла доцент по актьорско майсторство и режисура, от 2004 година е актьор на свободна практика. Като режисьор е поставял постановките „Ритъм", „360 градуса", "Sexxx" и „Разбираш ли ме правилно". През 2007 г. поставя 500-я юбилеен спектакъл на постановката „Секс, наркотици и рокендрол", която е на сцената повече от 15 години.

Рицар на Ордена на тамплиерите, депутат от НДСВ в 40-ото Народно събрание.

Днес си го спомняме с няколко цитата...:

"Важно е независимо от тежестта на времето да не преставаме да бъдем хора."

"Понякога трябва...
Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш.
Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да продължиш.
Да спреш, за да се огледаш... Наоколо. Хубаво. На 360 градуса..."

„Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане.”

„Повече помня неуспехите, по-малко - успехите. Съдбата сякаш ме пази от големи провали. За съжаление животът върви праволинейно и няма как да се върнеш назад.”

„Не мога да си представя живота без музика. Чрез нея изследвам себе си. Опознавам чувствата си - обуздавам ги или ги отприщвам. В нея намирам всички отговори. Тя ми помага да се преборя с моментите на униние.”

„Падам на колене само пред стопроцентова жена - истинска ефектна и хубава, дори и след като си отвори устата. Не съм почитател на момичета. Нито пък съм Дон Жуан. Моята душа е романтична. Всяка илюзия, погалена от любовта, се превръща в реалност. Спасен си, ако го откриеш приживе.”

„Лошото е, че жените в България стават все по-мъжествени, а мъжете - все по-женствени. Но никога не коментирам сексуалните предпочитания на когото и да било.”

„Не говоря за пари. Това не е тема за моята публика. Тя не се вълнува от нея.”

„В България ни изненадват ежеминутно, ежечасно и всекидневно. Екшънът денонощно е с продължение. Ако все още има нещо, което ме втрещява, това е хорското безочие. Но винаги се радвам, когато попадна на човеци.”

„Не съм от най-търпеливите. Но не обвинявам никого за каквото и да било - опазил ме Бог.”