Скоро чухме за „100 000 години красота”, поредица от 5 книги, съставени по поръчка на L'Oréal в чест на 100-годишния им юбилей.

За разлика от учебниците по история, тези книги няма да ви приспят. Всеки том е пълен с изумителни факти за красотата, които смайват.

(И ни накараха да се замислим какво ли ще си кажат хората след 100 години за избелването на зъбите, бразилската кола маска и за бронзиращите спрейове).

Ето и някои от лудите неща, които хората са правели в името на красотата:

1. Думата за „гримьор” в египетския език произлиза от корена „сеш”, който означава „пиша, гравирам”. Поставянето на грим тогава е било приемано доста на сериозно: изписването на устните се е правело със същото старание, като изписването на текст.

2. Парфюмът е бил от голяма важност в египетската цивилизация и се е ползвал с козметична и медицинска цел. Например кипхи, един от най-известните египетски парфюми, чиито съставки са цветя, мед, вино и боровинки, е служел и като цяр за белодробни, чревни и чернодробни проблеми. И все пак, по-добре не се изкушавайте да пресушите шишенце Chanel No. 5, за да излекувате следващия махмурлук.

3. Най-желаният цвят за косата в Древна Гърция бил русият. Малко гърци били естествено руси, така че светлата коса вероятно е била считана за красива заради екзотичността си. Жените изсветлявали косата си с помощта на екстракти от различни растения. Също така миели косите си със смес от сажди, зехтин и вода.

4. Хората си играят на „кухненско разкрасяване” още от Средновековието, когато са използвали за целта различни храни. Против акне се слагало пресечено мляко, за премахване на лунички се използвал сок от краставица, а варената коприва осигурявала гладка кожа и равномерен тен. Жените дори се опитвали да премахват бръчки с мазила, направени от восък и масло от бадем или крокодилска мас. (Да, наистина звучи гадничко).

5. Жалко, че в Япония, по време на периода Хейан, не е имало екстеншъни, тъй като тогава са съдили за красотата на жената по дължината на косата й. Идеалът е бил 60 см под кръста. Предполагаме, че тогава конската опашка е била доста популярна прическа.

6. През Ренесанса в Италия жените създали перфектното червило и руж, като смесили яркочервено багрилно вещество, сандалово дърво или живачен сулфид с восък или мас. Процесът на поставянето е бил сложен, но червеният цвят се задържал цяла седмица, дори ако жената миела лицето си всеки ден.

7. Въпреки, че периодът се нарича „Златната епоха на Испания”, наличието на златен тен не е било на почит. В желанието си да поддържат порцеланов цвят на кожата, младите жени ядели глина, въпреки че това често водело до анемия. През втората половина на 18 век, членовете не френския кралски двор като Мария Антоанета, също били вманиачени по безупречната, бяла като алабастър кожа. Те нанасяли дебели пластове бяла пудра (която се правела от всичко – от бяло олово и талк до стрити на прах кости), комбинирана с восък, китова мас или растителни мазнини, за да получи гримът мазна консистенция, която лесно да се нанася по кожата.

8. Червилото е било важен аксесоар за медицинските сестри към въоръжените сили по време на Втората световна война. Ролята му била да напомня на жените, че на първо място са дами и на второ-военни, както и да има успокояващ ефект върху войниците. (Въпреки, че повечето експерти твърдят, че червеното червило по-скоро възбужда мъжете).

9. „Първият лак за коса” е давал на жените избор между това да зализват косата си с мазен брилянтин или да нанасят с механичен пръскач, наречен шеллак, който е разтворим само в разтвор на вода и алкохол.

10. Проучване от 1991 показало, че жените политици, които наемали холивудски гримьори и фотографи имали 30% по-голям шанс да спечелят на избори. Необходимо било само да оправят веждите си, да носят блузи с определен цвят и да се усмихват.