Критикуването на детето не е опция, то е родителско задължение.

Не е в интерес на детето и далеч не му правим услуга, спестявайки му критиката, забележките и поправките, пише dete.bg.

Когато в ежедневието и поведението на детето се появят навици и изяви, които не са правилни, ние сме длъжни да подпомогнем изчистването им.

Въпросът не е дали, а как да критикуваме детето, без това да му навреди.

1. Критикувайте поведението, не самото дете.
Това е съществено условие - за детето трябва да е кристално ясно, че не одобрявате конкретната постъпка или поведение, а не самото него.

2. Не поставяйте етикети.
Децата градят представата си за това кои и какви са според това, което им казват възрастните. Когато родителят сложи етикет или често използва даден епитет по адрес на детето, това, рано или късно, ще се превърне в самата истина - детето ще го приеме за такава, а последствията ще са трудни за преодоляване.

3. Критикувайте насаме.
За детето е достатъчно трудно да понесе критика от вас - все пак вие сте неговият свят. Задължително е да му спестите неудобството и друг да стане свидетел на този „позорен” момент.

4. Не преувеличавайте.
Каквото и да е сгрешило детето, то е минало. Формулирайте грешката с думи, но не се вторачвайте в нея - обяснете ясно, че говорите с детето, за да е по-уместна реакцията му следващия път. Не натяквайте вече отминалата грешка.