С 1.4 милиона е нараснал броят на европейците през 2010 г. България обаче е сред онези седем страни, които "успешно" се топят. И в Германия се оплакват от проблема - основната болка тук от години е ниската раждаемост.

Актуалните демографски данни не са чак толкова лоши. В Германия броят на новородените през 2010 г. дори се е увеличил - 678 000 бебета са се появили на бял свят, с 13 000 повече от предходната година. В някои региони дори се отбелязва истински бум.

Министърът по семейните въпроси изрази доста предпазливо задоволството си от факта. Според нея в Германия семейството с деца отново е желан модел. Демографите обаче са скептични - става дума не за стабилна тенденция, а за статистическо колебание. Така например догодина цифрата може отново да слезе надолу, смятат експертите.

Без баба и дядо не може

Дискусията не е нова. От години Германия се е втренчила в демографската статистика, която може да се интерпретира по-различен начин, в зависимост от това кой я разглежда. И въпреки всички нововъведения в полза на семействата с деца като по-добре заплатено майчинство, бащинство и увеличаване на броя на детските градини, нещата слабо са се променили.

Жените в Германия все още трудно успяват да се завърнат в професията си, защото иначе няма кой да се грижи за децата им, посочва Дойче веле, цитирано от profit.bg.

Броят на яслите и детските градини все още е твърде недостатъчен, особено в западната част на Федералната република. Без баба и дядо, които да се включат в отглеждането на отрочето, семействата често изнемогват. А грижите на частно са допълнително финансово бреме, което не всяко семейство може да поеме.

И въпреки че от 2013 г. всяко дете на 1 годинка трябва да получи място в ясла, темпът, с който се създават нови детски заведения, е толкова бавен, че целта може би няма да бъде постигната.

Но дори това да бъде осъществено, остава друг проблем - работното време на детските градини. Твърде малко от тях са отворени преди осем или след 16 часа.

С това яслата или детската градина отпада като вариант за лекарки, медицински сестри или продавачки в хлебарница, например - с други думи, за всяка жена, която работи на смени.

Каква е ползата от ясла, работеща до 16 часа, когато шефът постоянно определя важни срещи след 17 часа? Тогава на помощ пак трябва да се притекат бабата и дядото - ако са наблизо.

Към всички тези проблеми в Германия се прибавя още един - манталитетният. Все още на жените, които малко след раждането се връщат на работа, се гледа с лошо око. Наричат ги "майки-кукувици".

Така например наскоро генералната секретарка на Германската социалдемократическа партия Андреа Налес бе обругана като "страстна кариеристка", само защото скоро след раждането се върна на работа. Подобни критики й били отправени и в писма.

Андреа Налес (в средата)

Как се справят другите?

В България, където такъв манталитетен проблем не съществува, ситуацията с детските заведения - особено в големите градове - също е тежка. 731 са детските ясли в цяла България, а местата в тях малко над 28 000 хиляди. При брой на новородените от над 70 000 през последните пет години обаче местата най-вероятно са недостатъчни.

В САЩ е абсолютно нормално майката да се върне на работа само шест седмици след раждането. Така в Америка равнището на раждаемостта е 2,07 и то при липсата на каквито и да било държавни плащания за майчинство или пък детски надбавки. Затова пък за американците, принадлежащи към средната класа, раждането на деца е въпрос на престиж.

Най-успешен обаче е скандинавският модел. В Норвегия родителите получават всякаква подкрепа от държавата. Равнището на раждаемостта в Осло например се е удвоило през последните 30 години, като същевременно 80 процента от жените работят.

Все пак не трябва да се забравя - децата са бъдещето на всяка държава. Не на последно място, защото без тях рухват пенсионните системи.