Психолозите бият тревога – все повече пациентки страдат от това, че не оценяват обективно собствената си външност и си измислят несъществуващи недостатъци.

Дори звездите, за чийто имидж отговарят най-добрите специалисти в сферата на красотата, са склонни да бъдат твърде критични към себе си. Но това за щастие се лекува.

Най-пресният пример, с който ви запознахме бе този на жената с най-големи силиконови устни в света – рускинята Кристина Рей.

Може би най-известният подобен случай, обаче е на Хайди Монтаг, звездата на американското риалити-шоу The Hills.

Американката Хайди Монтаг от малка има редица претенции към външния си вид. На снимката вляво виждате момичето през 2006 г., а на снимката отдясно – сега. Въпреки че е променила гърдите, носа, устните, веждите и брадичката си, Хайди все така не се харесва.

Звездният таблоиден час на Хайди дойде, когато тя си направи общо 10 пластични операции за един ден. Корекциите включвали оформяне на брадичката, повдигане на веждите, промяна (за пореден път) на формата на носа, уголемяване (пак за пореден път) на гърдите, липосукция и други „дреболии“. Ударната доза упойка и обезболяващи едва не струвала живота на новоизпечената звезда, но според нея резултатът си заслужавал риска. Странното обаче е, че Хайди все така не се харесва и не изключва възможността да се подложи на други пластични операции в бъдеще.

Дисморфофобията е ново съвременно заболяване, което стремително набира популярност. Страдащите от това психическо разстройство хора изпитват силни тревоги заради незначителни дефекти във външния си вид. Болестта започва да се развива в пубертета, а на възраст от около 30 години се стига или до пластични операции или до консултация с психолог.

Къде е тънката граница между нормалната самооценка и психическото отклонение?

Милиони хора не биха били против да имат по-тънка талия, по-пищен бюст или по-пухкави устни. Но страдащите от дисморфофобия не спират да мислят за „дефектите“ си, търсейки в тях причината за всичките си несполуки. Струва им се, че другите постоянно гледат носа или гърдите им (тези части от тялото най-често стават обект на недоволство от страна на собственика си), въпреки че това не е така. Постоянното оглеждане на въпросните части е приоритет изключително на собственика им, докато околните обикновено изпадат в недоумение, когато разбират за комплексите му. Най-важното обаче е, че дори и пластичните операции не винаги дават дългоочакваното спокойствие на тези хора. Някои се оправят за известно време, но други незабавно започват да мислят за други свои „дефекти“.

Думата „дефект“ не случайно се слага от професионалистите в кавички. Страдащите от дисморфофобия са склонни да преувеличават максимално дребните си недостатъци или пък просто си измислят такива, без да имат проблеми с външния си вид. Защо става така? Смята се, че това се дължи на масовата култура, натрапваща недостижими идеали за красота.

Всичко започва в детството

Стройната майка на две деца Ума Търман се мисли за дебела, въпреки че по собствените й думи в момента е по-толерантна към външния си вид, отколкото на младини. За това е спомогнал краткият й стаж като фотомодел, към който я подтикнала майка й. След като видяла лицето си на кориците на модните списания, Търман повярвала, че е красива.

Ума Търман често признава, че е добре запозната с дисморфофобията. Навремето приятелка на майка й отбелязала пред тринадесетгодишната Ума, че носът й може би има нужда от хирургическа операция. И това било достатъчно, за да лиши от покой бъдещата звезда. Към натрапчивите мисли относно формата на носа й постепенно се добавили и съмнения относно фигурата й. Високата и все още непохватна Ума имала комплекси за това че е твърде слаба и за големия размер на стъпалата си. Скоро и родителите й усетили, че дъщеря им има сериозен проблем. Майката на актрисата, която била професионална манекенка, насочила Ума към същия бизнес с цел да повиши самооценката й. След като звездата все още е запазила естествения си нос, този подход явно е имал ефект. След като се снимала в няколко рекламни кампании и украсила няколко корици на лъскави списания, Ума сякаш се успокоила. Макар че все още се смята за „дебела“, шокирайки журналистите с това признание.

Според психолозите одобрението на родителите и близките е особено важно за подрастващите. Критичните подмятания се утаяват в паметта и в даден момент от живота могат да се проявят с неподозирана сила. Една необмислена дума е достатъчна, за да лишите за години напред детето си от увереност в себе си. Повечето страдащи от дисморфофобия са имали тежки отношения с родителите си още от малки – никой не ги е хвалил, не им е внушавал мисълта, че са неповторими и прекрасни. Оттам идва усещането за вътрешна самота и постоянното недоволство – както от света, така и от самите себе си.

Поглед отстрани

Снимката вляво е от 2001 г., а снимката вдясно – от 2011 г. Актрисата носи абсолютно същия размер дрехи, но е запазила и абсолютно същите съмнения относно фигурата си. Дълбоко в душата си Кидман не се чувства слаба.

Не се знае каква е била атмосферата в дома на Никол Кидман, но актрисата също се мисли за дебела. Преди повече от 10 години тя със смях сподели, че гледайки в бутиците малките размери рокли, не може да си представи „как би могла да нахлузи една от тях“. Въпреки това звездата се справя доста добре с комплексите си и все така има съвършена фигура дори и на своите 44 години.

Кели Озбърн също не вярва на собственото си отражение в огледалото. „Когато ми казват, че сега съм много слаба, ми иде да им отговоря: „Какви глупости приказвате? Как ви хрумна изобщо, че съм слаба? Аз съм пълна!““ Кели не обръща никакво внимание на изящната си тънка талия и на размера на дрехите си. Въпреки цялата любов от страна на родителите си, малката Озбърн постоянно гледала, как майка й Шарън променя различни неща във външния си вид. Попадайки в шоу-бизнеса, Кели окончателно се убедила, че параметрите й не отговарят на общоприетите стандарти и започнала да се бори усилено да отслабне. Дано само не прекали с това. Изводът е, че средата винаги влияе на нашата самооценка – външните фактори само задълбочават съществуващите проблеми. Ако всички покрай вас се притесняват за фигурата си, нормално е и вие да започнете да си търсите кусури.

След като свали над 20 кила, Кели Озбърн смени безформените торбести дрехи (отляво) с бутикови рокли с малък размер (отдясно). Въпреки това обаче тя все още се мисли за „пълна“.

Лечението

Както всички знаем, любовта е по-силна от всичко. Британската певица Лили Алън, която също твърди, че страда от дисморфофобия, е благодарна на мъжа си. Той ежедневно я уверява, че тя е най-красивата жена на света. Сара Мишел Гелър – още една звезда, обявила се самостоятелно за „стопроцентова дисморфофобичка“, твърди, че се е почувствала по-добре след раждането на детето си. „Раждането отрезвява и разсейва вниманието от ровичкането в себе си. Дисморфофобията е егоистично заболяване, а когато имаш дете, вече принадлежиш не само на себе си и на недостатъците си, но и на едно малко същество. И това е прекрасно“.

„Гледайки се в огледалото, се виждам по-едра и по-дебела, отколкото съм всъщност“, споделя Лили Алън. През 2007 г. (отляво) певицата се замисляше за липосукция, но се въздържа от тази стъпка. През следващите години фигурата й не се е променила особено (отдясно), но звездата е добила повече увереност в себе си благодарение на мъжа си Сам Купър.

Работейки с такива пациенти психолозите се опитват да насочат вниманието им към достойнствата на външността и характера им и разкриват детските комплекси и обиди. Болният трябва да бъде научен наново да обича себе си, като този път родителската роля е поета от психолога. В резултат на това самооценката на пациента се повишава и той се опознава наново.

„Аз съм стопроцентова десморфофобичка“, призна Сара Мишел Гелар в скорошно интервю. Актрисата винаги се е смятала за пълна и непривлекателна и се стараела да не се поглежда в огледалото, за да не си разваля настроението. Но след раждането на детето й нещата се пооправили. „Това събитие отвлича напълно вниманието от дребнавото чоплене в себе си“. Снимката вляво е от 2007 г., а снимката вдясно – от 2011 г.