Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Празнува се за предпазване от болести. Свети Антоний е ковач, който може да лекува, да прави и да разваля магии. В ранни зори на 17 януари младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед, за здраве на децата.

Днес Западната църква отдава почит преди всичко на необикновените преживелици на светеца: „Минаващите край жилището му чуваха гласове на измъчващите го демони, както и гласа на Антоний, който молел Бога за помощ".

Източната църква пък, макар да е по-склонна към мистика и аскетизъм, слави неговото спокойствие и вътрешна хармония заради освобождението от страха.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и съседи за здраве, а една оставят на тавана за "лелята".

На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

На този ден не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко. Вкъщи не се пали свещ, за да не се привличат болестите.

В Пиринския край жените носят дарове в църквата за болните си деца, а бездетните - за да родят. Имениците нареждат богата трапеза за гостите и биват "окъпвани" за здраве. Празникът е познат още като Лелинден. Задължително едно парче от содената питка се оставя на тавана за омилостивяване на "лелята" ( чумата ).

Името Антон произхожда от гръцката дума "анто", което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава "влизащ в бой". Антон е старо римско родово име и означава "безценен, неоценим, който няма цена".

Трапезата

Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец", за празника на именика задължително на трапезата трябва да има: печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед .

Содена питка

Необходими продукти:

500 г кисело мляко
2 с.л. олио
1 к.л. сода
1 к.л. сол
1 к.л. захар
брашно (колкото поема за меко тесто; на пипане усещането наподобява това на "възглавничката на ухото")

Начин на приготвяне:

Содата се гаси в киселото мляко. Добавя се солта, захарта и олиото и се омесва с брашното, колкото поеме до меко тесто. Оформя се питка и се пече на 180 градуса. Готовата питка се увива в кърпа.