Вегетарианството започва пътя си като философско учение през първата половина на 19 век.

Днешно време въздържането от месо вече е много популярно, но си има и своите противници. Каква е златната среда между двете мнения?

Мит 1. Вегетарианското хранене е по-полезно от всеядното (включващо месо, риба, въглехидрати и мазнини).

Всъщност не всички вегетариански диети са еднакви. Има такива, които просто изключват месото, а има и много по-строги, отричащи всички продукти от животински произход.

Вегетарианското хранене може да бъде много опасно, ако липсата на месо и продукти от животински произход не се компенсира с нищо. Ако пък намерите начин да поддържате в менюто си нормално ниво на белтъчини, витамин В12 и важни минерали като желязото и цинка, то диетата ви ще е дори по-полезна от „всеядната“.

Мит 2. Вегетарианците са по-здрави и живеят по-дълго.

Всъщност според проучванията вегетарианците по-рядко страдат от сърдечни заболявания, някои видове рак, хипертония и диабет от втори тип. Доказано е, че като цяло вегетарианците живеят по-дълго от „месоядните“. Много е възможно обаче това удължаване на живота да се дължи на други аспекти от начина на живот на вегетарианците – те обикновено не пушат и спортуват редовно.

Като цяло не е важно дали сте вегетарианец или не, за продължителността на живота по-голямо значение имат здравословният начин на живот и полезните навици.

Мит 3. Вегетарианците по-често страдат от анемия.

Всъщност е логично да е така. Анемията се развива вследствие на недостиг на желязо в организма. А желязо се набавя най-често от червените сортове месо.

Вегетарианците, които успяват да поддържат нормални нива на желязото, хранейки се с растителни храни, нямат проблеми. Важни източници на желязо са лукът, спанакът, грахът, бобените култури, цвеклото и картофите. Те разбира се не съдържат същите количества желязо като месото, но в комбинация с витамин С напълно могат да го заместят. А във вегетарианското меню са включени много плодове и зеленчуци, богати на витамин С.