Хората са открили връзката на рака с емоционалното състояние на човека още преди стотици години.
Видни лекари за времето си са обърнали внимание, че жизнерадостните хора боледуват много по-рядко. През 1701г. английският доктор Хендрю в трактат, посветен на природата и причините за рака, посочва връзката му с „жизнените трагедии, предизвикали силни неприятности и мъка.”
Обикновено психосоматичните заболявания възникват в резултат от извършване на несъзнателни процеси. Чрез влияние на психиката човек може да се разболее, но и да оздравее.
Има различни фактори, които отключват заболяването рак. Те са свързани с начин на хранене, досег с канцерогенни вещества, радиация, генетично предразположение. Но нито един от тези фактори не може да обясни защо едни хора заболяват, а други не.
Накратко за образуването на рак
Ракът започва своя живот от клетка, съдържаща неправилна генетична информация. Това я прави неспособна да изпълнява отредените й функции.
Тази клетка получава грешна информация вследствие вредно химическо въздействие, поради други външни причини или просто заради грешка във възпроизводството на милиардите клетки в организма.
Във всеки организъм се произвеждат такива клетки и това не е страшно, защото имунната система е програмирана да унищожава такива болни клетки.
Проблемът идва, когато такава атипична клетка започне да се размножава твърде бързо и образува тумор или по някаква причина имунната система не може да се справи с проблема.
Очевидно в определен момент някакъв фактор намалява съпротивата на организма. За да възникне рак, действието на имунната система би трябвало по някакъв начин да е нарушено.
Много изследвания показват, че стресът оказва влияние, като отслабва имунната система и нарушава хормоналния баланс.
Стресът може да потисне имунитета и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу рак и други болести.
Хроничният стрес е именно стресът, който според учените до голяма степен предразполага към болести. Това е така, заради прост механизъм на организма: тялото е устроено така, че ако след преживяване на стрес следва някаква физическа реакция (не случайно казват, че спортът, плачът и викането “изхвърлят напрежението”) лошите последици от него се неутрализират. Но ако такава реакция НЕ последва, тогава стресът се насъбира в организма, с времето започва да потиска имунната система, която отговаря за неутрализацията на раковите клетки и патогенните микроорганизми.
Източник: Уикенд за жената