Риндзаи Дзен е будистки храм, който се намира в Мацуо (Киото, Япония). В тази древна столица на Япония може да се видят множество привлекателни градини на мъховете. Това се дължи на факта, че обкръжаващите града планини осигуряват на Киото постоянна влажност, а продължителните летни сезонни дъждове създават благоприятни условия за развитието и оцеляването на мъховете.

Най-известният от всички ”okedera”или „храм на мъховете“ е храм Коинзан Сайходжи (Koinzan Saihoji), разположен в подножието на планината Коинзан, на запад от Киото.

Този храм е известен със своята градина и с особено красивия си зелен мъх, който покрива всичко наоколо. Нарича се храм „Кока-дера“, което означава „храм на мъха“, но е известен също и като „Koinzan Saiho-ji“.

Храмът е построен в чест на Амитабха и от 1994 година Сайхо дзи е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, като една от частите на „Исторически паметници на древната столица Киото“.

Мъховете винаги са били високо ценени като традиционен атрибут на японската градина. Някои от японските градини са известни от 7 век на новата ера. Най-ранните от тях са се основавали на китайските традиции, но малко след това придобили свой собствен характер и стил, напомнящ японския ландшафт.

Идеята на традиционната градина отразява философията на Синтоизма, според която обкръжаващия свят се възприема като „изпълнен с първичната сила на сътворението“.

Историята на тяхното възникване е от времето на феодализма в Япония (12-19 век), и сега, в съвременна интерпретация , тези градини на мъховете са станали част от японската традиция. В превод от японски „коке“ означава „мъх“, а „дера“ - „храм, светилище“ и от тук е прозлязмо названието - „Кокедера“.

Дори и преди хиляда години монасите дзен-будисти са писали за мъховете в градините при храмовете, макар че останалия свят сега едва започва да се приближава към разбирането им и се опитва да откопира уравновесеното спокойствие , царящо в тези градини на мъховете.

Този храм е бил основан още през епохата Нара от монаха Гьоки. По време на гражданската война бил напълно разрушен , а градината загинала. През 1339 година започнало възстановяването му, което продължило цяло столетие. По времето на възраждането на градината в нея по естествен начин започнали да растат мъхове, а Мусо Кокуси ги направил основа на градината.

В момента в Градината на мъховете, която е до източната страна на храма, съществуват 130 вида и като дебел килим покриват почвата, камъните, мостовете и стволовете на дърветата. В центъра и се намира езеро, което е с формата на китайския йероглиф „сърце“ или „разум“.

Градината Сайхо-дзи сега не е отворена за свободни посещения.

Източник: pateshestvie.blogspot.com