Хората, които имат склонността да се обличат подчертано сексуално, страдат от личностна незрялост, недостатък на култура на чувствата и не умеят да получават директно необходимата порция емоции от своята сексуалност.

До този титаничен извод е стигнал руският психолог Марк Садомирски.

Според специалиста обектите на изследването му са като малки деца, които се стремят да привлекат вниманието на околните към постъпките си. Възрастните сексохолици се опитват да компенсират недостатъка от емоции посредством публично демонстриране на сексуалността си.

Преведено на малко по-човешки език, това означава, че изборът на ярко гримирана девойка за партньор крие риск от болезнен сблъсък с възрастно дете с куп психологически проблеми. При това сексуалността в леглото най-често е обратнопропорционална на сексуалността в облеклото, грима и т. п. Оказва се, че колкото човек е по-затворен по отношение на облеклото, толкова по-голям е сексуалният му потенциал.

Прекаленият стремеж към секси облекло според психиатрите е вид ексхибиционизъм. Такива хора най-често са неуверени в себе си, имат големи задръжки и за тях са свойствени чести смени на настроението, емоционална нестабилност.

Според психиатъра Александър Давидов хората, склонни към демонстриране на сексуалността, по-често изпадат в състояние на депресия, изпитват чувство за неудовлетвореност от околните, партньора и съдбата изобщо, съобщи „Монитор”.

Тези изводи на специалистите важат както за мъжете, така и за жените. Разказите за сексуални похождения най-често са знак за тревожност, мнителност и дискомфорт, твърди Давидов. В поведението им най-често се наблюдава детско-юношеска групова менталност – стремеж към самохвалство и съревнование. Често това е израз на усърдно скрита инфантилна неувереност в себе си и неприемане на себе си, твърди Сандомирски.

Психолозите смятат, че в реалния живот хората, които са имали минимално количество сексуални партньори, са „по-удобни“ и спокойни. В този смисъл древната мъдрост, че за жена трябва да се вземе девственица, не е лишена от основания, твърди ученият. Това правило важи и за мъжете – колкото по-малко сексуални партньори е имал, толкова по-добър е по характер. „Половите рекордьори обикновено се отличават с осъзната непоносима завист към всеки, който е способен да се отдаде на любовта, да изпитва наслада не само от телесния контакт с партньора, но от ежедневните радости. За тях това е недопустим разкош”, коментира психотерапевтът Светлана Бронникова.