„Зеленият бряг”, спечелил наградата “О’Хенри”, е първият роман на писателката Натали Бакопулос, написан майсторски и отнасящ се за събития в Атина и Париж в периода между 1967 и 1972 година.

В него се хвърля светлина върху малко изследван момент от гръцката история – периода на военната хунта, характеризиращ се с опустошителна бруталност и репресии. Авторката е нарисувала умело портрета на едно семейство, чиито сърцераздирателни истории и съпротива се развиват на фона на размирно време.

"Зеленият бряг" е завладяващ роман за политическото потисничество, отразяващо се в тесен семеен кръг. Бакопулос описва с впечатляваща съпричастност индиректните, мъчителни последици от политическите репресии върху живота при управлението на гръцката хунта, въздействието на оказваното малко по малко, но ежедневно насилие върху отделните хора.

Отзиви...

Нейното описание на любовта при тиранията – ту колеблива, ту плаха, ту разкрепостяваща – е едновременно проникновено и трогателно.

Питър Хо Дейвис, автор на "Момичето от Уелс"

Натали Бакопулос има рядката дарба да ни представи едно мъчително историческо събитие през призмата на живота на отделните хора с неговите обикновени подробности. Зеленият бряг е завладяваща интимна история, пълна с ненатрапчиви, реалистични моменти.

Елизабет Костова, автор на "Историкът"

За авторката...

Натали Бакопулос притежава магистърска степен по литература от Мичиганския университет, където преподава в момента. Трудът й, представен в литературните списания “Ninth Letter” и “Tin House”, получава наградите “Хопуд” и “О’Хенри”, както и наградата “Артър и Мери Платсиз” за заслуги към гръцкото културно наследство. Номинирана е и за наградата “Пушкарт”. Това е нейният първи роман.

Откъс

***

Пролог

Април 1967 година

Този април, само три седмици преди парламентарните избори, трима мъже в тъмни
костюми се срещнаха в центъра на Атина. Поговориха кратко в малка къща на
улица „Аспасия“, стиснаха ръце и си тръгнаха в отделни коли. В гръцкия Пентагон –

масивна бетонна постройка, опасана от високи стени с бодлива тел и отчасти остъклена
отгоре, висши военни се съвещаваха около една маса.
По-рано същия ден в хотел „Хилтън“ обядваха кралят и кралицата и се състоя съвещание
на една политическа партия – все признаци за нормален демократичен живот. Сега на
един балкон стоеше часовой на средна възраст, който с бинокъл наблюдаваше в очакване
осветения град. Виждаха се Акрополът, хълмът Ликавитос, булевардите, осветени от
уличните лампи. Атина все още приличаше на Атина.
Когато вечерта премина в нощ, през тесните улици със засадени дървета на богаташкия
квартал Колонаки и жилищните части на квартал Папагос започнаха да се събират мъже
в цивилни дрехи. В кварталите Панграти, Кипсели и Амбелокипи военните целуваха
съпругите си и излизаха, оставяйки ги да спят в леглата. Зад стария футболен стадион в
центъра на града неспокойни войници пушеха цигари и играеха карти. Някои, изнервени
от мрачни предчувствия, си разменяха пиперливи шеги.
В Психико мъже с щикове на пушките започнаха да дават заповеди. Вдигнаха от сън
съпружеска двойка и ги набутаха в една кола.
– Побързайте! – крещяха им те.
Жената не беше успяла да си сложи очилата, и двамата бяха по пижами. Наблизо друг
мъж се покатери на покрива на къщата си, а синовете му се скриха под леглата. В три
сутринта Пентагонът беше като осветен от безгрижни деца, оставени сами от родителите.
В празна стая един магнетофон, забравен включен от младши лейтенант от Кипарисия,
свиреше на никого. Войник от Каламата се беше надвесил замислен над карта на града, а
други двама спореха за точната честота на радиосигнал. Завладян от прилив на смелост,
млад офицер зареди пушката си, после свали внимателно ударника и пак я зареди.
В стъклото на прозореца зърна отражението си и се стресна от това, което видя.
Отвъд осветените прозорци по-голямата част от града спеше.