Някои специалисти препоръчват бебето да се къпе под течаща вода, тъй като това намалява риска замърсената от седалището вода да попадне по лицето и в устата на детето.

Друга възможност е да поливате пеленачето с кана с топла вода, което обаче изисква помощник.

Можете спокойно да къпете новороденото и във ваничка. В този случай, ако бебето е замърсено, ще трябва предварително да измиете седалището му. Не бива да перете пелените в коритото за къпане.

Ако това се налага, то коритото следва да се дезинфекцира. Ако пъпният остатък не е паднал до изписването ви от родилния дом, а това не е толкова рядко, за предпочитане е къпането да правите чрез обливане, като се стараете да запазите пъпчето сухо.

Ако ли пък ви е страх да не го намокрите и в този случай, то само подмивайте бебето, докато пъпчето падне. Но и да го намокрите, не е толкова страшно - подсушете го с памуче, напоено със спирт. Всъщност и къпането във ваничка не е толкова опасно при непаднал пъпен остатък, стига веднага след банята да изпълните процедурата с памучето, напоено със спирт.

Температурата на въздуха в стаята по време на къпането се препоръчва да бъде около 22-24°С. След първия месец можете спокойно да къпете детето на обикновената стайна температура - 18-20°С. През летните горещини безспорно такова изискване не може да се поставя, съветват от deteto.bg

Преди да започнете банята, пригответе всичко необходимо: подредете пелените за повиване, хавлиената кърпа за обтриване, сапун, пудра или мазнина за тоалет на кожата след банята.

Налейте топлата вода във ваничката.

Никога не използвайте вряла или много гореща вода, която да разреждате, тъй като при невнимание или грешка може да причините тежко изгаряне на бебето. Водата не бива да бъде в много голямо количество, за да не стане злополука, ако случайно изпуснете детето по време на къпането. Част от водата оставете в отделен съд за обливане в края на банята.

Температурата на водата трябва да бъде близка до тази на тялото - през лятото около 36°С, а през зимата - към 38°С. В началото можете да я измервате с термометър. Стенният термометър ще ви върши работа, ако нямате специален за вана. Скоро ще свикнете да измервате с кожата на лакътя - трябва да усещате приятна поносима топлина. Не използвайте за целта кожата на пръстите и китката, която е по-груба и може да ви подведе.

Запомнете: както по-горещата, така и студената вода могат да създадат у бебето отрицателно отношение към банята, така че то да плаче при всяко потапяне във водата.