Алисън Шейфър е психотерапевт и експерт по родителските въпроси с международно признание. Води рубрика в едни от най-известните списания за родителство. Тя е и бестселър автора на издателска къща John Wiley и става популярна в България с книгата „Скъпи, провалих децата“.

Родителите у нас ще имат възможност да се запознаят с подходите и насоките, които Шейфър предлага в областта на детското възпитание и семейните отношения по време на лекциите, които ще се проведат в Гранд хотел София на 25-и октомври (повече информация – ТУК)

Д-р Шейфър, какво според вас се промени в начина, по който възприемаме родителството в наши дни? Смятате ли, че съвременните родители са по-заинтересовани от това какво мислят експертите?

Светът става все по-концентриран върху нуждите и проблемите, свързани с децата и отглеждането им. Родителите искат да знаят повече за развитието и възпитанието на своите деца. Когато същите тези родители започнат да търсят експертно мнение, нерядко се случва така, че попадат на твърде много експерти, които са с противоположни възгледи по някои спорни въпроси, което води до объркване. Майките и татковците започват да си задават въпросите „трябва ли да бъда строг родител или да съм по-либерален”, „трябва ли да забранявам или да позволявам?”. Разликата днес е, че тези объркани родители по-трудно се доверяват сляпо на това, което чуват от експертите и се опитват да изградят свой собствен подход, базиран на личния им опит с техните деца. Също така все по-често в семейството възникват конфликти между мъжа и жената поради техните собствени различия относно това как трябва да бъдат отглеждани и възпитавани децата им.

Една от темите, които най-силно вълнуват родителите у нас, е свързана с дисциплината. Какви са вашите съвети в тази насока? Какъв подход препоръчвате?

Произходът на думата „Дисциплина” идва от думата „да обучаваш” и именно в това се състои ролята на родителя. Това е образователен процес, който децата усвояват най-лесно, ако не е базиран на страха. Когато децата са наказвани, техният страх, който се появява впоследствие, създава бариери в това да разбират и осмислят случващото се. Вместо наказания, бихме могли да покажем на децата си как да правят избор и какви биха били последиците от този избор. Ето ви един пример: Можем да обясним на децата си, че с играчките трябва да се играе внимателно и безопасно. Ако детето хвърля или чупи играчките си, просто му ги взимаме и ги прибираме. Можем да попитаме детето със съвсем приятелски и спокоен тон: „Искаш ли да играеш, без да хвърляш играчките или предпочиташ да ти бъдат отнети?”

Някои родители все още са убедени в тезата, че пошляпването и виковете са основен възпитателен метод и начин да се справят с непослушанието при децата. Какви са последиците от всичко това и какъв е Вашият съвет?

Тези възпитателни средства и начини за наказание ще доведат до три възможни последици:

Бунт – детето отвръща на агресията с агресия, на виковете с викове и това е неговата форма на протест.
Прикритост – детето видимо не се противи и бунтува, но го прави тайно, зад гърба ви.
Угодничество – детето се стреми да задоволи всяко ваше изискване, което му коства личното щастие, способността да взима само решения и винаги ще има нужда някой да му казва какво да прави и как да се държи, точно като кукла на конци.

Каква е ролята на игрите при формирането на социални умения у малките деца и до каква степен родителят трябва да бъде въвлечен в тези занимания?

Децата разбират всичко за света, докато играят. Научават се на социални умения, на математика, на креативност, на това как да разрешават проблеми и конфликти. Когато родителите играят с тях, те могат да насочат тези умения и познания в правилната посока, както и да създадат по-здрава връзка с децата си. Когато тази връзка е силна и пълноценна, децата са по-склонни да слушат родителите си, да следват съветите и напътствията им. Чувствайки любовта на родителя те получават усещането, че са уважавани и ценени. Това всъщност създава основата на добрата самооценка.

Какъв е най-добрият начин да накараме детето да направи нещо? Редно ли е да му предлагаме награди и подаръци за добро поведение?

Наградите и подаръците могат да работят в краткосрочен план, но са като бумеранг в дългосрочна перспектива. Причината е, че не научават децата да изпитват удовлетворение от заниманията си заради самите занимания. Например – да учат уроците си и да бъдат добри ученици, защото ученето и знанието са богатство, а вместо това, те се стараят, за да получат пари за добра оценка. Обикновено поощряваните по този начин деца спират да се стараят, когато парите и бонбоните свършат или родителят спре да ги предлага.

Една от последните статистики в България показва, че все повече родители у нас не живеят заедно и децата са изправени пред това да растат с разведени или разделени родители. Какво е най-доброто нещо, което тези родителите могат да направят, за да се чувства детето спокойно и щастливо в такава ситуация?

Най-важното е разделените родители да поставят винаги на първо място интересите на детето. Също така да не се говори негативно срещу другия родител, тъй като това кара детето да се чувства объркано и наранено. Детето не бива да става свидетел на кавгите и споровете на разделените родители, колкото и трудно да е това.

Повечето деца остават с усещането, че те са причината за раздялата или развода. Ето защо е важно да им се обясни, че те нямат вина за това, че мама и татко не живеят заедно, но ги обичат. В същото време не бива да навлизате в детайли относно причините за раздялата, кой кого е наранил и какви са били различията ви, това излишно затормозява детето.

Какво мислите за принципът на „Привързаното родителство”? Трябва ли да прегръщаме и целуваме децата си толкова често, колкото ни се иска и мислите ли, че е добра идея бебето да спи в леглото на майка си?

„Привързаното родителство” е погрешно разбран термин. Естествено, че е важно да се изгради силна връзка между родител и дете, базирана на любов и нежност. Проучвания по време на войната, когато много деца са останали сираци и са отгледани в институции, задоволявани са биологичните им нужди, но не и емоционалните, показват, че това е довело до изключително негативни последици за тези деца. Малчуганите се нуждаят от любов и нежност точно толкова, колкото се нуждаят от храна и вода. Но има една важна граница, която не бива да се преминава, защото тогава вече говорим за разглезване, което се случва все по-често поради погрешно интерпретиране на принципа на „привързаното родителство”. Родителите се страхуват да направят забележка на детето си, да го оставят да се разплаче или да бъдат твърди в позициите си, което води до много проблеми в последствие.

На много жени им се налага да правят избор между семейството и кариерата. Каква е тайната на това да бъдеш успешна майка и да бъдеш успешна в професията си? Какво показва Вашият опит?

На първо място майките трябва да престанат да се чувстват виновни от това, че разделят времето си между семейството и работата. В природата е заложено родителят да подсигурява храна, подслон и сигурност за своите малки и това е най-естественото нещо. В наши дни жените правят това като се грижат за материалното благополучие чрез своята успешна кариера. Клишето, че жената трябва да се изолира от света и по цял ден да пее песни на децата, без да има личен живот, отдавна е зачеркнато. Важното е работещата майка да се отдаде напълно на децата си във времето, което може да бъде с тях, да се радва на тези моменти и да ги използва пълноценно.

На 25 октомври предстои първата Ви среща с българската публика, пред която ще изнесете лекции за родителството и възпитанието. Какви са очакванията Ви?

- Не съм била досега в България и с нетърпение очаквам да се запозная със страната ви, както и с родителите от България. Очаквам да се срещна с нови и интересни хора, да разбера какво вълнува родителите в тази част на Европа и с радост ще дискутирам въпросите, свързани с отглеждането на деца с тях. Пожелавам на всички българи да не спират да се интересуват от тази тематика, тъй като познанието относно родителството е ключът към бъдещето на всички нас!

Интервюто взе: Ася Георгиева